Давид Овадия

Давид Овадия има едно стихотворение, което прочетох наскоро, сега го препрочитам, без да съм сигурна, че го разбирам добре. Не мога да го свържа, както трябва, с „Партизански дневник“, „До последния миг“, „Отрядът живее", струва ми се, че някак си то противоречи на „Менахо“, „Леваневски“... Но с какво? И дали е така? Стихотворението е без заглавие, писано е, предполагам, през последните десетина години, защото за пръв път го намирам в сборника от 1973 г. (както виждаме - много след споменатите стихосбирки за партизанския отряд), повтаря се в „Белият снежен килим" (1975), където са събрани найхубавите стихове на поета - значи той държи на него.