Литературни списания от ГДР, ФРГ и Испания

Един от централните материали в разглежданата книжка е статията на проф. д-р Евгениуш Клин от Висшия педагогически институт в Желона Гура „Методологически проблеми на съвременното сравнително ли тературознание". Авторът посочва, че след края на Втората световна война бе отбелязан в много страни на Европа и в САЩ нов етап в развитието на сравнителното литературознание. В стотици теоретични статии бе направен опит да се определи мястото на тази дисциплина в рамките на литературознанието и да се опи шат нейните цели и методи. Тези опити бяха проникнати от убеждението, че проучването на изворите и влиянията, което дотогава доминираше в компаративистиката, е малко плодотворно и при това често носи национа листични тенденции. Новата компаративистика трябваше да притежава конструктивен облик и след катастрофата на Втората световна война да превъзмогне раздялата на народите ида подтикне тяхната обща дейност. Това намерение бе реализирано както на Изток, така и на Запад по различен начин, посочва авторът. Проф. Клин си поставя за задача в своята статия да скицира най-важните методологически направления на компаративистиката след войната и да разгледа някои актуални методологически проблеми. Той отбелязва, че до 60-те години развитието на компаративистиката е белязано главно от методологическия спор между френската и американската школи. Френската школа, чиито най-изтъкнати представители са Жан-Мари Каре и Мариус-Франсоа Гиар, прие като предмет на компаративистиката само действителните интернационални отношения, например биографични контакти, пътеописания, рецепцията на един автор в литературата на друг на род и подобни, т. е., с други думи, всички видове контактни отношения. Срещу едно такова редуциране на компаративистиката до външна търговия" на литаратурата, която се занимава само с външни и случайни факти, отнасящи се най-често до второстепенни писатели, се обявиха различни представители на американската школа, особено Рене Уелек. Неговото основно възражение се от- насяше до отказа от цялостни анализи на литературните творби, защото по негово мне ние именно творбите представляват, на първо място, предмета на сравнителните изследвания, и то независимо от това, дали те са свър зани от някакви фактически отношения или не. Тази идея бе възприета от съветския изследовател Виктор Жирмунски и бе развита творчески на марксическа основа, подчертава авторът. Жирмунски вижда причината за такива привидно независими аналогии в паралелизма на общественото, историческото или културното развитие на народите. Осо бено значение придобива при Жирмунски проблемът за адаптацията и трансформацията в рамките на друга национална литература. Тези три основни концепции на компара тивистиката показват ясно колко различно се схващат целите на сравнителното литературознание. Особено голямото разширяване на нейния обект в американската школа пре дизвика дискусии, продължава авторът. Например според дефинициите на Хенри Ремак или Улрих Вайсщайн достатъчно е, ако един член в сравняваната верига обхваща литера турата; останалите членове обаче могат да се отнасят до всички области на изкуството, философията, историята, обществените нау ки и религията, а при Вайсщайн дори до пси хологията и научната литература. На този фон изглежда твърде строг възгледът на полския литературовед Хенрик Маркевич, според който нелитературните области не бива да се числят към компаративистиката въпреки съществуващата противоположна практика.