Общи условия
Списание „Литературна мисъл“ публикува статии, научни съобщения и рецензии за научни книги от областта на литературната теория, история, критика, компаративистика и културните изследвания. Разглеждат се само непубликувани текстове на български език и на английски език с обем до 30 стандартни машинописни страници (54000 знака), изпратени на електронната поща на списанието:
Постъпилите ръкописи подлежат на анонимно рецензиране. Предоставен ръкопис, който не отговаря на тематиката на списанието или не е оформен съгласно Техническите изисквания, се отхвърля, без да преминава през процедура на анонимно рецензиране.
Оформление на текстовете
Ръкописите се представят в стандартен формат (.docx, .doc, .odt). Шрифт: Times New Roman.
Оформлението на първата страница е със следната последователност:
Име на автора, академична длъжност, научна степен (напр. Иван Иванов, доц. д-р).
Институционална принадлежност – изписва се без съкращение (напр. Институт за литература – Българска академия на науките).
Актуален имейл адрес на автора.
Профил на автора (в случай че разполага с такъв) в международните наукометрични бази (като ResearcherID/WoS, Scopus, ORCID или др.).
Заглавие на статията, Times New Roman 14, Bold, Left Align.
Резюме на български език – до 800 знака, Times New Roman, 11, Line Spacing: Single. – Резюме [текст].
Ключови думи на български език – до 6 ключови думи, Times New Roman, 11, Line Spacing: Single. – Ключови думи: […].
Горната информация се представя и на английски език в същата последователност.
Шрифт на основния текст: Times New Roman, 12, Normal, Justified, Line Spacing: Single.
Цитирането на източниците вътре в текста е по следния модел:
(Коларов 2009: 20); (Дельоз, Гатари 2004: 13–16); (Danova 2009: 35); (Кьосев 2019).
Цитирането на източниците в текста трябва да бъде на езика, на който е ползван съответният източник.
Бележки под линия: Нанасят се автоматично с функция Footnote на текстообработващата програма на съответната страница и представляват уточнения към текста. Ако има нужда да реферират към научно издание, то следват принципа на цитиране вътре в текста (Коларов 2009: 20); (Дельоз, Гатари 2004: 13–16); (Danova 2009: 35); (Кьосев 2019).
Font: Times New Roman, 10, Normal, Justified, Line Spacing: Single.
Архивните единици се посочват под линия с функция Footnote на текстообработващата програма, а в края на текста се обособяват като „Архивни източници“ след библиографията.
Кратките цитати се оформят с кавички, чиято употреба зависи от езика, на който е написан материалът. По-дългите цитати се оформят като отделен абзац, без кавички, с по един празен ред преди и след него. Font: Times New Roman, 11.
Илюстрации и снимки се предават в отделни файлове (.jpg, .jpeg или .tiff) с резолюция поне 300 dpi. Вътре в текста се отбелязват местата, на които трябва да бъдат поместени, заедно с точни данни какво изобразяват, кога и от кого са направени, къде се съхраняват (Архив с конкретен архивен номер; личен архив и др.).
Цитираната литература се подразделя на „Библиография“ и „Архивни източници“. Библиографията се подрежда в азбучен ред по фамилия на автора.
Библиографските единици на кирилица се изписват първо на оригиналния език, след което в квадратни скоби се добавя техният транслитериран на латиница вариант.
Правилата за транслитерация на българска кирилица са в съответствие със Закона за транслитерация, утвърден през 2009 г. (Държавен вестник, бр. 19). Правилата за транслитерация на руска кирилица следват стандарт ГОСТ 7.79-2000.
За автоматична транслитерация можете да ползвате и конвертора https://2cyr.com/?7.
Примери
За книги
Вазов 1896: Вазов, Иван. Нова земя. Роман из живота на българите през първите седем години след Освобождението в 7 части. София: Книжарница на Т. Ф. Чипев. [Vazov 1896: Vazov, Ivan. Nova zemya. Roman iz zhivota na balgarite prez parvite sedem godini sled Osvobozhdenieto v 7 chasti. Sofia: Knizharnitsa na T. F. Chipev.]
Коларов 2009: Коларов, Радосвет. Повторение и сътворение: поетика на автотекстуалността. София: Просвета. [Kolarov 2009: Kolarov, Radosvet. Povtorenie i satvorenie: poetika na avtotekstualnostta. Sofia: Prosveta.]
Дельоз, Гатари 2004: Дельоз, Жил, Феликс Гатари. Анти-Едип: Капитализъм и шизофрения. Прев. А. Колева. София: Критика и хуманизъм. [Delyoz, Gatari 2004: Delyoz, Zhil, Feliks Gatari. Anti-Edip: Kapitalizam i shizofrenia. Prev. A. Koleva. Sofia: Kritika i humanizam.]
Eagleton 2012: Eagleton, Terry. The Event of Literature. New Haven, London: Yale University Press.
Habermas 1991: Habermas, Jürgen. Texte und Kontexte. Frankfurt: Suhrkamp.
За статии в списания
Аретов 2022: Аретов, Николай. Морал и идеология. Петко Славейков и „Ловчанскийт владика…“. – Литературна мисъл, LXV, кн. 3, с. 3–16. [Aretov 2022: Aretov, Nikolay. Moral i ideologia. Petko Slaveykov i „Lovchanskiyt vladika…“. – Literaturna misal, LXV, kn. 3, s. 3–16.]
Дичев 2012: Дичев, Ивайло. Фенове на родината. – Критика и хуманизъм, кн. 39,бр. 2, с. 239–248. [Dichev 2012: Dichev, Ivaylo. Fenove na rodinata. – Kritika i humanizam, kn. 39, br. 2, s. 239–248.]
Reader 2024: Reader, Simon. Idols of the Fragment: Barthes and Critique. – New Literary History, Vol. 55, № 1, pp. 1–19.
Danova 2009: Danova, Nadja. À travers l'histoire des utopies balkaniques. – Etudes balkaniques, 45, № 3, рр. 32–67.
За статии в сборници
Хранова 1998: Хранова, Албена. Фолклорът и кризата на литературното очакване. Ботев. – В: Кьосев, А. (съст.). Българският канон? Криза на литературното наследство. София: ИК „Александър Панов”, Нов български университет, с. 83–100. [Hranova 1998: Hranova, Albena. Folklorat i krizata na literaturnoto ochakvane. Botev. – V: Kyosev, A. (sast.). Balgarskiyat kanon? Kriza na literaturnoto nasledstvo. Sofia: IK „Aleksandar Panov”, Nov balgarski universitet, s. 83–100.]
Assmann 2008: Assmann, Aleida. Canon and Archive. – In: Erll, A., A. Nünning (eds). Cultural Memory Studies: An International and Interdisciplinary Handbook. Berlin, New York: de Gruyter, pp. 97–107.
За част от книга
Пелева 1994: Пелева, Инна. Биография, тривиален мит и литературна история. – В: Пелева, И. Четени текстове. Студии върху съществуващи и липсващи страници в българската литература. Пловдив: Пловдивско университетско издателство, с. 92–128. [Peleva 1994: Peleva, Inna. Biografia, trivialen mit i literaturna istoria. – V: Peleva, I. Cheteni tekstove. Studii varhu sashtestvuvashti i lipsvashti stranitsi v balgarskata literatura. Plovdiv: Plovdivsko universitetsko izdatelstvo, s. 92–128.]
Stephanov 2019: Stephanov, Darin. The Trope of Love, Its Variations and Manifestations: the Reign of Abdülmecid (1839–61). – In: Stephanov, D. Ruler Visibility and Popular Belonging in the Ottoman Empire, 1808 – 1908. Edinburgh: Edinburgh University Press, pp. 37–94.
За онлайн източници
Георгиев 2004: Георгиев, Никола. Писаха не само за да се знае. – Електронно списание LiterNet, 18.08.2004, № 8 (57). [онлайн] https://liternet.bg/publish/ngeorgiev/statii/pisaha.htm [прегледан 14.08.2024]. [Georgiev 2004: Georgiev, Nikola. Pisaha ne samo za da se znae. – Elektronno spisanie LiterNet, 18.08.2004, № 8 (57). [online] https://liternet.bg/publish/ngeorgiev/statii/pisaha.htm [seen 14.08.2024].]
Кьосев 2019: Кьосев, Александър. Принципът на надеждата срещу принципа на въображението. Бележки върху Блох и Борхес. – Пирон. Академично електронно списание за култура и изкуства, бр. 18. [онлайн] https://piron.culturecenter-su.org/wp-content/uploads/2019/10/05-kiossev-bloch-borges.pdf [прегледан 14.08.2023]. [Kyosev 2019: Kyosev, Aleksandar. Printsipat na nadezhdata sreshtu printsipa na vaobrazhenieto. Belezhki varhu Bloh i Borhes. – Piron. Akademichno elektronno spisanie za kultura i izkustva, br. 18. [online] https://piron.culturecenter-su.org/wp-content/uploads/2019/10/05-kiossev-bloch-borges.pdf [seen 14.08.2023].]
Забележки
При повече публикации от един и същи автор в една и съща година след годината се слага без интервал буква a, b, c и т.н. (Пелева 1994а).
При трима или повече автори е допустимо в списъка с „Библиография“ авторският състав да бъде описан в съкратен вариант с използване на съкр. „и др.“ или „et. al.“, както следва:
Знеполски, Вачков, Еленков, Иванов, Груев, Методиев, Дойнов 2011: Знеполски, Ивайло, Даниел Вачков, Иван Еленков, Мартин Иванов, Михаил Груев, Момчил Методиев, Пламен Дойнов. НРБ – от началото до края. София: Ciela. [Znepolski, Ivaylo, Daniel Vachkov, Ivan Elenkov, Martin Ivanov, Mihail Gruev, Momchil Metodiev, Plamen Doynov. NRB – ot nachaloto do kraya. Sofia: Ciela.]
Знеполски и др. 2011: Знеполски, Ивайло и др. НРБ – от началото до края. София: Ciela. [Znepolski, Ivaylo i dr. NRB – ot nachaloto do kraya. Sofia: Ciela.]
Somerville, Purcell, Morrison 2011: Somerville, Ian, Andrew Purcell, Fred Morrison. Public relations education in a divided society: PR, terrorism and critical pedagogy in post-conflict Northern Ireland. – Public Relations Review, 37 (5), рр. 548–555.
Somerville et al. 2011: Somerville, Ian, et al. Public relations education in a divided society: PR, terrorism and critical pedagogy in post-conflict Northern Ireland. – Public Relations Review, 37 (5), рр. 548–555.
Такъв източник се посочва в основния текст като (Знеполски, Вачков, Еленков, Иванов, Груев, Методиев, Дойнов 2011), (Somerville, Purcell, Morrison 2011) или като (Знеполски и др. 2011), (Somerville et al. 2011) – в зависимост от начина на записване в Библиографията.
При липса на някои параметри (място на издаване, издателство, година), това се отбелязва в квадратни скоби: [Б. м.], [Б. и.], [Б. г.].
След „Библиография“ се описват използваните архиви, обособени като „Архивни източници“:
Централен исторически архив (ЦИА), ф. 177, оп. 2, а.е. 801, л. 204.
Archives du ministère des affaires étrangères (MAE), série Europe (1961–1965), sous-série 1.
Общи изисквания
Минимално форматиране на текста (без разредки, Numbering, Bullets, Underline, All caps и др.). Да не се използва Tab, освен при крайна необходимост.
Разграничаване на дефис и тире (късо и дълго тире). Дефисът (-) се използва при степенуване (по-силен; най-бързо); при полуслято писане, при двойни имена или названия (Кл. Леви-Строс, Йордан-Йовковите разкази); при графични съкращения (г-н, д-р, у-ще) и др. без интервал. Тирето (–) се използва за означаване на пропуснати, но подразбиращи се от контекста части на изречението, за отделяне на уточнения, допълнителни сведения, пояснения и др., вкл. при обозначаване на времеви периоди (ХVIII–ХIХ в.) или страници (с. 78–80).
Заглавията на книги, списания, вестници и др. се дават в кавички, а не в курсив.
За изписване на векове се използват римски цифри (напр. ХVIII в.).
Страница“ се съкращава „с.“ (а не „стр.“).
Използват се кръгли () и квадратни [] скоби, а не наклонени черти //.
Space се поставя след препинателните знаци, не преди тях.
Авторите се приканват към коректно изписване на местоимението „ѝ“.
Коректури и публикуване
Авторите получават коректури на своите статии преди отпечатване, които трябва да върнат в редакцията в срок от пет дни. На този етап не се допускат съществени промени в текста. Публикуването се обявява на авторите с имейл, който съдържа PDF файл на статията.
Декларация от авторите
Правата върху публикувания текст са собственост на Института за литература.
С изпращането на ръкописа в списание „Литературна мисъл“ авторът удостоверя, че:
1) това е оригинален авторски труд, основан върху собствени проучвания, а използваните в него публикувани или непубликувани текстове са коректно цитирани и описани в библиографията;
2) статията не е предоставена за публикуване в друго издание и не нарушава съществуващи авторски права или права на трети страни;
3) предоставя на списание „Литературна мисъл“ правото за публикуване и разпространяване на статията на свободен достъп.
Редакционната колегия си запазва правото да не публикува статии, които не отговарят на приетите от изданието изисквания относно съдържание, стил и техническо оформление.
Примерно структуриране
Борислав Иванов, доц. д-р.
Институт за литература, Българска академия на науките
ORCID ID: 0000-0003-0109-2456T
Заглавие на статията (14 р.)
Резюме
(до 800 знака)
Ключови думи: (до 6 бр.)
Borislav Ivanov, Ass. Prof, PhD
Institute for literature, Bulgarian Academy of science
Title
Abstract
Keywords:
Текст на статията (12 p.)
Библиография
Аретов 2022: Аретов, Николай. Морал и идеология. Петко Славейков и „Ловчанскийт владика…“. – Литературна мисъл, LXV, кн. 3, с. 3–16. [Aretov 2022: Aretov, Nikolay. Moral i ideologia. Petko Slaveykov i „Lovchanskiyt vladika…“. – Literaturna misal, LXV, kn. 3, s. 3–16.]
Коларов 2009: Коларов, Радосвет. Повторение и сътворение: поетика на автотекстуалността. София: Просвета. [Kolarov 2009: Kolarov, Radosvet. Povtorenie i satvorenie: poetika na avtotekstualnostta. Sofia: Prosveta.]
Habermas 1991: Habermas, Jürgen. Texte und Kontexte. Frankfurt: Suhrkamp.