абсурда

"Анm-театър", "театър на абсурда", "авангарден театър"- това са само няколко от най-често срещаните наименования, които критика1:а дава на едно ново театрално явление, появило се във Франция в края на 40-те и началото на 50-те години и представено чрез пиесите на Бекет, Йонеско и Адамов. Общото в тези на пръв Поглед различни определения на новата драматургия е, че те насочват преди всичко към нейната новаторска структура, отричаща традиционните театрали~ принципи на причинно-следствени фабулни връзки, на социално и психологически мотивирано поведение на персонажите, на семантично свързано диалогично слово, спрЯмо които тя се схваща като авангарди<~;, анти-театрална, а дори и абсурдна. Наистина, макар и необединени в някаква обща естетическа школа със свой манифест и ясно формулирана програма, създателите на новия театър - Бекет, Йонеско и Адамов се стремят да изградят нов тип драматична стилистика, която да отразява по един по-адекватен начин проблемите на съвременния човек и ос<;>­ бено неговия трагизъм и самота. Според тях критерий за художественост на дадено литературно произведе~ ние представляват не толкова вложените в него идеи и ТQМИ, а начинът, по който те са разкрити. Ето защо въпросът за драматичната структура е в център~ на вниманието и на тримата драматурзи, а това, което особено ги обединява е пълното отрицание на традиционния театър. Известно е, че структурата на всеки драматичен текст засяга не само фабулата, но и визуалното И представяне и особено организацията на двата текстуални слоя - вербалния (диалогичното слово на героите и паравербалния ( сценичните индикации). Ще се спрем последователно на тези отделни драматични звена, за да разкрием характерните за абсурдисткия текст структурни принципи. ' И тримата съЗдатели на новия театър отхвърлят наративвостта в драмаТичния текст. Йонеско счита, че интригата придава епичен характер в пиесата и тя фактически губи своята жанрова специфика. В книгата си изповед "Бележки и контрабележки" писателят заявява, че би искал "да изчисти театралното действие от всичко специфично за него - интрига, исторически кадър, явни причини за драматичен конфликт, всички, свързани с него обяснения, цялата му логика".(1) Подобна позиция защитава и Адамов. Бекет също отстоява този нов начин на текстуално изграждане. Още през 1931 година в лекциите си по френска литература, които чете в Тринити Колидж, той се обявява категорично срещу традицИонното театрално действие, изградено от логично-следствени сцени с мотивирани постъпки на персонажите.