Александрова

Отличителните белези на всяка истинска поезия са отдавна известни - изповедност, гражданска активност, съпричастност, търсене на свои пространства и на собствен глас. В този смисъл и поезията на Рада Александрова не прави изключение. Нейните стихове също са преминали през горнилото на болката, през любовта и озарението и през въпросите, които животът непрекъснато задава. И ако си позволя вам да ги нарека емоционални и мъдри, то е защото те не ни оставят равнодушни, карат ни да съпреживеем, да премислим и изстрадаме един лиричен свят, събрал натрупал опит, стигнал до свои житейски и художествени истини и открития, изИ лъчващ едно неоценимо богатство от чувства, представи и размисли. Обикновено за поетите се казва, че пишат своята единствена книга. На Рада Александрова това определение не подхожда. В своите шест стихосбирки тя е показвала винаги нови страни от своя лиричен талант, разширявала е териториите на стилистичните си и мисловни търсения. Сякаш през различните периоди от житейското и творческото си битие, дълбаейки навътре към себе си, тя достига до различни пластове от същността си, които носят характерното си съдържание и наслоявания и имат различна поетическа структура. Много могат да бъдат обясненията - натру пан опит, творческо неспокойствие, стремеж да се докосне до възвишения свят красотата и истината, да защити плодовете на душата си от плесента на безмилостното време: