На дискусията върху реализма в Москва

,,А имаше такива случаи - продължи същият оратор - например за типичното. В такива случаи ние, литературоведите, можехме да драснем по едно кръстче пред въпроса и повече да не мислим за него. Оказа се обаче, че в нашата наука не може да се слагат кръстчета... Главната заслуга на нашата конференция е, че се научихме да не се отнасяме фетишистки към въпросите". Може би тези думи звучат остро за нашите български уши: това е вече лична особеност на автора им Б. Бялик - остроумен, т.е. остър и умен, - както винаги. Много по-важно е, че те звучат вярно и, ако гледаме духа, а не буквата - с пълно основание характеризират атмосферата на дискусията, вътрешния патос на всички доклади и на всички почти изказвания, независимо от острите спорове и непримиримо противоположните становища.