Книжка-1

Ботев е личност, в чиято гръд гори прометеевски огън, огънят на свободата. Той се ръководи в живота от големи страсти - силно обича и мрази, държи ни всякога в света на вдъхновени революционни идеи. И когато пише за любовен копнеж, за ревност, и когато изразява някаква житейска тревога, мисълта му преминава отвъд границите на тясно лич ното. Неговият дух се вслушва напрегнато в по-други звуци от ония, които привличат душата на влюбения в себе си човек. Примамен е от подруги видения от онези, които безпокоят обикновената личност. Можем да кажем: скъпо му е онова, което е присъдено от историята, влече го онова, с което е представител на човечеството. И поезията му взе Висоти, неподозирани преди него.

Н. Роз о в. Чудно нещо! Вече цял час спорим и аз все още не мога да проникна в същината на вашето „белетристично мислене“. Д. Даме в. Попитайте се - защо? Познавам критици, които боравят с готови формули, наследени от античните философи, и се дър жат за тях, както слепците - за своя посох. Затова всяко най-малко засягане на догмите и традиционните фрази ги хвърля в недоумение и тревога. Започват да гадаят: няма ли тук отклонение от догматичния канон, което е за тях един от седемте смъртни грехове?

Нашите драматически автори в редица свои произведения отразиха новия човек в обстановката на съвременния живот, на строителството на социализма. Нашата драматургия на съвременна тема съдържаше редица социално-психологически и социално-критически елементи. Основна нейна особеност беше отрицанието на тогавашната капиталистическа действителност, утвърждаването на новото, което идваше. Тези произведения очертаха стремителното развитие на социалистическия реализъм от началния период след Девети септември до наши дни.

В тази статия няма да се говори за различните типове причини, които могат да доведат до трагичен резултат, няма да се говори за трагизма на човека в борбата му с природата или при някои частни колизии (не споделена любов и пр.). Тук ни интересува висшата форма на трагичното, която условно може да бъде наречена исторически-трагично. Този тер мин употребяваме не в смисъл на историческа и фактическа достовер ност, а за да посочим онази форма на трагичното (и в изкуството), която извира от реалния исторически процес като продукт на този процес. Когато тук се говори за трагично, има се предвид именно тази негова форма.

Тодор Павлов принадлежи към онези творчески личности, които с плодотворната си дейност разкриват нови хоризонти пред научната мисъл. Затова именно те привличат и ще привличат вниманието и на съвременници, и на бъдни поколения, на всички, които се стремят да се сродят с голямата творческа индивидуалност - прозряла истини, чието опознаване обогатява човека, тласка го към нови дирения, към все по-голямо напрежение на мисълта и на волята за овладяване законите на обществото и на природата. Очарованието на такива хора неизмеримо много пораства, когато проникновената мисъл се носи от голямо човешко сърце, когато научните им знания са съчетани с високохуманни нравствени принципи.

В обширната дейност, която развива Г. Бакалов за популяризирането и утвърж даването на руската литература у нас, особено важно място заема творчеството на Н. А. Некрасов. Критикът-марксист познава и обича поета на руската революционна демокрация още от ранна юношеска възраст. Той се възхищава от неговото високоидейно изкуство, вдъхновява се от дълбоката му обич към народа, от страстната омраза към враговете му. Подобно на Некрасов той цени в литературното произведение преди всичко неговото идейно съдържание - връзката му с живота, с революционните идеали на времето.

Името на Христо Ботев получи широка известност в Русия във връзка с Април ското въстание. Руският печат през юниюли 1876 г. споменава в многобройни кореспонденции, посветени на българското въстание, нееднократно името на Христо Ботев като един от изтъкнатите дейци на освободителното движение в България. Естествено, в съобщенията на вестниците е имало и значителни преувеличения и неточности, които се обясняват не само с неосведоменост, но и със стремежа да се представят българските събития пред руското общество в определено осветление. Тези вестникарски бележки са интересни доколкото съдържат информации за поета-революционер.

В първите години след Девети септем ври Радой Ралин принадлежеше към поколението на най-младите, не беше издал още книга, а някои говореха вече за неговия „стил". Но докато талантливостта на младия поет беше безспорна, съвсем не безспорно беше онова, което се наричаше тогава, че и по-късно, негов стил". За стил на Радой Ралин се изтъкваше преднамереното насочване към прости“, „обикновени" неща и съзнателната оголеност на стиха от яркост и сочност на израза.

Пред нас е биография, която с голяма подробност и точност по отношение на фактите рисува живота на един от найзаслужилите синове на българския народ от епохата на възраждането - писателя и революционера Любен Каравелов. Тази биография, написана от вещото перо на авторитетния и уважаван не само у нас познавач на историята на националноосвободителното движение в България през ХІХ век акад. Михаил Димитров, е резултат на собствените дългогодишни проучвания на автора и извършеното вече от предшествуващите го биографи на Любен Каравелов.

Победата на 9. IX. 1944 г. откри нова ера както в обществено-политическото развитие на българския народ, така и в развитието на българската наука. Народната власт, Българската комунистическа партия винаги са подчертавали, че построяването на социалистическото обще ство е невъзможно без всестранното развитие на всички клонове на науката и непрестанно полагат усилия, за да създадат необходимите условия за нейното процъфтяване. И ако природните, математичес ките, техническите науки бяха впрегнати в създаването на материалната база на обществото, то хуманитарните трябваше да съдействуват за формиране на ново съзнание, на нови морални, етични, философски възгледи у хората - строители на социализма и комунизма. Оттук и осо беното значение на науката, която се занимава с проблемите на литературата - един от най-дейните фактори за идейното Възпитание и превъзпитание, за създа ване у човека на нов мироглед, на ново социа листическо светоусещане.

Известното украинско списание „Все світ" в първия си брой на тази година публикува статия за големите заслуги на академик Тодор Павлов в областта на марксистко-ленинската естетика. В статията се изтъква, че името на българския учен е добре известно на украинския читател, който не един път е срещал неговите филосфоски и литературно-естетически статии на руски език. Статията е написана по повод похвалната инициатива на Държавното издателство за художествена литература в Киев, което за първи път издава на украински език отделен обемист сборник с литературно-критически и естетически студии под общо заглавие „Питання теорії та исторії літерутури" (Проблеми на литературната теория и история).

В предишната книжка на „Литературна мисъл бе поместена статията на младия литературен критик Любен Георгиев „Трима съперници". Авторът поставя и разглежда по свой начин някои въпроси на нашата съвременна лирика и изказва мне ние за развитието на тримата, според него, най-първи поети измежду младите" - Иван Радоев, Георги Джагаров и Павел Матев. Редакцията очакваше, че статията на Любен Георгиев ще събуди редица възражения, ще предизвика спор по много оценки и по някои общи заключения. Но без подобни полемически щракания" не би могла да се осъществи онази широка обмяна на мнения и оценки, за която говори другарят Тодор Живков в своята реч пред писателите.