Книжка-1

1962 Книжка 1 Съдържание

Човечеството C се намира пред нови велики перспективи, осветлени решенията на ХХII конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз. Конгресът продемонстрира живото превъплътяване в ръководни идеи на творческата мисъл на марксизма-ленинизма. От приемата от него програма за икономическо строителство, за развитие на социалните отноше ния и културата чувствуваме как днешното социалистическо общество крачка по крачка се приближава към комунизма. С решенията си конгресът издигна на голяма висота именно оная дейна работа на мисълта, която превръща теорията в практика, а практиката - в теория. С програ мата за строителството на дългомечтаното и изстраданото от човечеството комунистическо общество се свързват в единно цяло грандиозното пред виждане с творческото всекидневно дело, с необходимата в момента органи заторска работа. Програмата разширява и обогатява конкретните ни представи за облика на бъдещото общество. Тя сочи огромния прогрес, който ще се извърши в областта на икономиката и обществените отношения. В нея е продължена научната разработка на въпросите за социалистическата демокрация, за ролята и значението на марксистко-ленинската идеология, за политическото, моралното, естетическото превъзпитание на хората. Едно от важните дела на конгреса са практическите мерки за окон чателното разчистване на вредните последици от култа към личността на Сталин. Не е възможно да се върви напред, към нови завоевания, без премах ване на всичко онова, което бе наслоено по времето на култа към личността на Сталин и което пречеше за създаване на нормални условия за творческата дейност на масите и индивида, за разгръщане силите и възможностите на колектива в строителството на комунистическото общество.

Литературната критика в своето многовековно развитие често пъти е страдала от предвзети теории и тенденциозно многословие. Ние говорим твърде много срещу догматизма и схематизма, които по времето на култа към личността нанесоха тежки вреди върху творческото мислене на критика и писателя. Но тези два недъга на разклатеното творческо здраве не са нито монопол, нито изключително характерни явления тъкмо за нас, които се стремим да открием колкото се може по-широко дверите към бъдещето, да кажем истината за живота и историята, да раздвижим духовните и физически сили на хората. Догматизмът и схематизмът са триста пъти по-характерни за западната упадъчна философия и естетика. Там, където се губят историческите хоризонти, които тъмнеят в сянката на възправящи ръст свръхчовеци и в кървави залези, определени като гибелен край на европейската култура, - все по-широко пущат своите корени песимизмът и скептицизмът. И тъкмо тази философия на духовния мрак обуславя предпоставени теории, които убиват творческата и критическата мисъл, потапя чистите истини в убийствен брътвеж, спекулира с вечните понятия, абсолютизира определени биологически черти или човешки слабости и ги възвежда във вечни и непоправими свойства на човешката природа.

За Дон Кихот е писано много. Рядко има голям поет, мислител, литератор, държавник, дори учен, който да не се еизказвал по някакъв повод за него. И ето - най-фантастичният измежду всички литературни герои се превърна в здрава, непоклатима реалност. Отдавна, повече от три века, испанският хидалго е престанал да бъде литературен образ и е станал не само жив човек, но нещо повече: нарицателно име, понятие, дума в езиците на всички народи, символ на човешки качества. И това прави чест на онези трезви, мъдри, логични умове, които са устремявали проницателния си взор към нетрезвия, не мъдрия рицар и са му отправяли своята похвала през вековете. Ние не говорим само за поетите. Отдавна Дон Кихот е техен истински брат по душа. Рядко има голям поет, който да не е изпял скръбни или радостни строфи за този възторжен страдалец. Дори и в нашата литература такива поети като Разцветников и Лилиев с любов пяха за рицаря. Но за добра чест не само поетите, но и есеистите, литераторите, критиците са отдавали своята дан на смешния герой. И не само литераторите. Също философите - и то най-големите. Идеалистите Хегел и Кант писаха за Дон Кихот. Маркс и Енгелс са се изказвали възторжено за романа. Лафарг подчертава, че „Дон Кихот е бил любима книга на Маркс. Откакто се роди Дон Кихот, не стихва и интересът към него. Това радостно, красиво явление не по-малко интересно, отколкото образа на самия герой. e Но ето че се явява въпросът: трябва ли днес все още да се пише за Дон Кихот? Най-напред - защото всичко е казано вече за него. Би могло само да се преповтаря и компилира. И второ: във века на машините, роботите, студеното тържество на логиката не е ли архаична отживялост да се пише за един вманиачен мечтател, който не може да различи бръснарския леген от шлема на рицаря?

С пиесите „Еснафи“ и „На дъното“ започва нов етап в творчествот на Максим Горки, свързан с нарастващия революционен подем в Русия с първите тътени и приближаването на революцията от 1905 г. Пре този период авторът на романтичните химни за безумствого на хра рите" и за пламтящото сърце на Данко, писателят-реалист, разкри трагичната участ и стихийния протест на босяците против разлагащот въздействие на еснафския, собственическия морал - все по-тясно с сближава с революционното движение, намесва се в политическит борби срещу руското самодържавие и постепенно се свързва с Лениновот крило на руската социалдемокрация. Той става буревестник, глашата на революцията, първият пролетарски писател със световно значение в чието творчество се формират принципите на социалистическия рен лизъм. Тъкмо по това време той осъществява напълно отдавнашната с мечта - да създаде изкуство, което възбужда героични емоции, стип до най-широки кръгове, зове към преустройство на обществения ред В пиесата „Еснафи“ Горки за пръв път в световната литература създав образа на пролетария-борец - машиниста Нил с неговата оптимистична жизнеутвърждаваща философия, която действува като гръм над разтр воженото еснафско блато. В думите на Нил „Стопанин е този, който труди“, „Правата не се дават - правата се извоюват“, „Няма такова ра писание на влаковете, което да не може да се измени" заговорва новат пролетарска класа, изправила снага за решаващи политически битки Горки прави равносметка на ранното си творчество и в пиесата дъното“. Той се освобождава от каквато и да било романтизация на вол ните и протестиращи босяци; сега те са вече нещастни жертви, изгубил всичко, което може да се изгуби, но останали чувствителни към призив за човешко достойнство, за величието на човека. Знаменитите думи Човек - това е великолепно! Човек - това звучи гордо!" се раз насят с невероятна бързина по целия свят и стряскат препълнените те трални зали в европейските столици. Те се произнасят от някакви жалк и отломки на човешкия род, потънали в дрипи, от мрака на тяхната яма временно това още по-силно подчертава активния хуманизъм на пиесата. Съще като изход Горки отхвърля пасивното състрадание, утешаващата лъж от тежките мъки, разобличава философията на безсилието вуващите примирението с действителността като средство, което помага на власт господари да грабят още по-свирепо жертвите си.

Като поет и белетрист Вазов е дълбоко врязан в съзнанието ни. Влязъл е так като драматург. Но ние съвсем не сме свикнали да мислим за него като за публици и критик. Не само защото големият ръст на художествените му произведения зас чва другите страни от дейността му, но и защото години наред неговото литература публицистично дело е било съзнателно или несъзнателно подценявано. Беше се утвърдил представата, че колкото и да е голям като художник, - като мислител Вазов е слаб Едни не можеха да му простят борбата срещу кръга „Мисъл и рязкото изказване символистите, други - злополучната студия за Христо Ботев. Единствено това се и знаеше. Всичко друго бе една смътна представа за някакви маловажни, неинтересни и до голяма степен случайни факти от живота на писателя. Едно не особено популярно самопризнание за няколко пламенни статии" срещу преврата на Батенберг, едно ши роко разпространено мнение за повърхностния, най-често снизходително-насърчителс характер на писаните от поета литературни отзиви и един не съвсем критично състався библиографски списък, 1 в който на Вазов се приписваха между другото и редица уводин статии и анонимни вестникарски бележки - това е почти всичко, което бе отбелязала литературната наука от миналото. И то си бе останало в кръга на специалистите. На интересната част от литературно-публицистичното дело на Вазов - неговите полита чески статии от първото десетилетие след Освобождението - бе напълно игнорирана Никой от буржоазните литератори не се зае да разлисти прашните страници на в. Н родний глас, за да извлече от тях спомена за ония години, когато поетът бе млад пламенен, когато пазеше в сърцето си непокътнати великите идеали на възраждането и с темпераментното перо на журналист служеше на същата оная богиня страшна на Свободата", която с юношески възторг възпяваше в стиховете си. Каквито и причини да изброим, струва ми се, че това премълчаване не бе случайно. На буржоазията беше нужен един Вазов - загладен, параден и. .. обезсилен. Тя нямаше интерес д подчертава цялата дълбочина на неговия демократизъм, цялата широта на неговия патриотизъм, цялата острота на неговото свободолюбие. Достатъчно трудно и беше да преглътне някои от стиховете му, за да има желание да си създава допълнителни за труднения и с публицистиката му. Тя сякаш смътно предчувствуваше опасностите, които крият политическите статии на Вазов от първите години на нейното царствуване иза всеки случай ги остави в забрава. Не се заинтересува от тях и прогресивната литера турна наука от миналото - на нея пък и пречеше предубеждението, че няма какво интересно да се очаква от политическите статии на един буржоазен писател.

Периодичните издания от епохата на нашето национално възраждане често ни изненадват с проникновеността и с трезвия идейно-естетически усет на първите български Литературоведи". В тях до гневната дописка срещу многовековните робски порядки или до наивната стихотворна творба на някой учител често попадаме на отзиви за оригинални и преводни художествени произведения или на статии с теоретичен характер. Понякога те са лаконични и информативни, понякога обстойни и категорични. Авторите им не винаги са оригинални. В повечето случаи даже те популяризират идеи и убеждения, създадени и възприети в други страни десетки години по-рано. Но и когато перифразират или заимствуват текстуално, литературните ни пионери вършат това не за да бъдат провъзгласени от неосведомеността на сънародниците си за талантливи мислители или за родоначалници на течения и школи, а поради утилитаристичния дух на времето и от тактически съображения пред официалната политическа власт. Обаче и като попу ляризатори, и като самобитни творци българските възрожденски писатели и книжовници винаги живееха с проблемите и творческия патос на нашата литература. Влиянието на руската реалистична мисъл върху литературнокритическите им възгледи енеоспоримо, Като не си поставяме за задача обаче да проследяваме как и в каква степен се еосъще ствявало то, ще се ограничим да посочим, че почти всички български възрожденски книжовници са умеели трезво да използуват усвоеното и като писатели, и като литературни критици. Това проличава преди всичко от техни статии и бележки, в които се поставят и разглеждат някои от проблемите на реализма като творчески метод в художе ствената литература. Литературнокритическите възгледи на Каравелов, Ботев, Нешо Бончев, които отразяват един сравнително по-зрял етап в българската критика, не ще ни занимават в случая. Като се позоваваме само в известни моменти на някои статии на утвърдените ни литературни критици, ще се постараем да проследим схващанията на Други възрожденски книжовници за литературното ни развитие, за да се види, че борбата за реализъм в българската литература до Освобождението еборба не само на отделни, макар и крупни, писатели, но колективно дело на цяло литературно поколение. И тъй като реализмът намира най-пълна изява в художествената проза, ще се огра ничим да посочим как се посрещнаха от литературната критика тогава първите опити в областта на „побългарената" и оригиналната белетристика, как схващаха своите задачи Някои от нашите писатели, какви задачи възлагаха те на повествователното творчество.

Какви са основните етапи в развитието на взаимните връзки между славянските Литератури 2. Какво допринася сравнителното славянско литературознание за развитието на литературната теория и практика? 3. Какви са основните проблеми на сравнителното проучване на южнославянските Литератури 4. Какви са формите на влияние на една литература върху друга (въз основа на материал от славянските литератури)? 5. Каква е ролята на усвояване на чужди литературни произведения в периодите на формиране на славянските национални литератури 6. Каква е ролята на руските революционни демократи за възникване и развитие на материалистическата литературна мисъл в славянските страни? 7. Какви явления от славянските литератури са оказали въздействие развитието на неславянските литератури върху 8. Могат ли да се набележат някои общи типологически черти и общи етапи развитието на сатирата в славянските литератури? B 9. Какво езначението на изследването на връзките между славянските литератури Другите изкуства? 10. Каква еролята на творческата индивидуалност на писателя в общия процес на литературното развитие (с оглед на славянските литератури от различни епохи)? 11. Как да се създаде унификация на литературоведската терминология? 12. Кога възниква литература за юноши в отделните славянски литератури?

В своята оригинална съвременна пиеса Когато розите танцуват" Валери Петров подхваща с нежна задушевност, с тънък мек хумор, с лекота и грациозност вечно младия проблем за любовта. Духът на младостта, този весел дух, роден през май, превъплътен в образа на Младия иска да събуди младежа у Стареца. Ще успее ли? Спорът започва на шега. Младият доказва съществуванието на истинската лю бов. С чародейства, с песни, музика, балет и със съдбите на няколко влюбени двойки. Розите, тези скъпоценни цветя, които Старецът денонощно пази и не Може да опази, изведнъж оживяват пред очите му. Те не само учаят и бодат, но могат да танцуват, да копнеят, да страдат и да. . . бягат. Розите са предназначени за влюбените. Започнала с розите, любовната тема неусетно се разширява и прераства в тема за младите и стари схващания в съ временния живот. Оказва се, че у всеки човек има и старец и младеж, които са в непрестанна борба. Какво означава да бъдеш млад? Отговорът на този въпрос съставлява втория план на темата за лю бовта, подводното течение на действието в Когато розите танцуват" - защото не само при любовта, а и на хиляди места проклетата ни старост се бори с младостта. . . Неуморим е Младият в страстния си порив да защити младостта. Това е образ, който непрекъснато се преобразява. Мигновено смъква символните си одеж ди, добива плът и кръв. С меката интимност и искрящите от остроумие реплики Той е един колкото необикновено жив и жизнен положителен герой, толкова и фантастично-ефирен, неуловим, примамливо-многообразен, изненадващ. Той е гръбнакът на пиесата, защитник на основната тема, диригент на пролетната пантомима", в която наред с шегите и вълшебствата прозвучават тъжните и веселите мелодии на любовта и мъдростта. А Старият? Може би това е само един контрастен символен образ, който непрекъснато се противопоставя на възгле дите на Младия и накрая ще бъде отречен от живота, осмян? Да, наистина, в началото той проявява дребнава скъперническа страст, неверие в хората. Но найинтересното в този образ енеговото пре образяване и особено необичайните му преживявания на път за милиционерския участък, където води Младия, откъснал три рози за своята любима.

Проникването на Брехт в отделните социалистически страни има своята история. Първо дойде интересът към писателя като новатор, който къса с каноните и открива нови кръгозори пред революционното изкуство. Сетне - в различни интервали - последваха преводите и първите постановки на Брехтови пиеси. Днес вече преградната стена на някои догматични постулати, които не можеха да вместят Брехт в рамките на социалистическия реализъм, е окончателно съборена. Опитът на оригиналния драматург се изучава и обобщава. От фазата на догадките той преминава във фазата на изследванията, които целят да ни приобщят към всички ценности на съвременната световна литература. През последните две-три години в Съветския съюз се появиха задълбочени студии върху принципите на Брехтовото Творчество, наред с рецензиите за нови спектакли на Брехтови произведения в съветските театри. Преди няколко месеца читателите получиха и първата обстойна монография, посветена на Брехт. Нейният автор е Бернхард Райх, немски емигрант в Москва от 1926 година. Книгата на Райх, обемиста и документирана, придружена с фотоматериал от различни постановки на Брехтови пиеси, се отличава с няколко предимства. Тя е опит за солидно изследване и същевре менно личен спомен и лична оценка на Брехтовото дело. Нейният автор се е на- мирал сред обкръжението на младия Брехт в Мюнхен след Първата световна война. Той е наблюдавал първите му режисьорски прояви, запазил е лични впечатления за характеристика на Брехтовата ин- дивидуалност и метод на работа. Райх оба че не се е съблазнил от примамката да издържи целия си труд в субективен и мемоарен план. Той се е помъчил да про- учи и разтълкува всестранно Брехтовата театрална естетика, да вникне както в нейните В нейната теоретически положения, така и сценическа реализация. Той не се Всероссийское * Б. Райх Театральное - Брехт, очерк творчества, изд. 1960 година. Общество, Москва, 124 е задоволил само с анализите на отделнит произведения, а еобединил наблюдения си в специален раздел за театралната мисия на писателя-новатор. Така аналь тичното изложение не е попречило т и там да прозвучи личният акцент, соб ственият глас на изследователя.

Радянське літературознавство" („Съ ветско литературознание") е двумесечно списание, орган на Института за литература Т. Г. Шевченко" при Академията на науките на УССР и на Съюза на украин- ските писатели. „Радянське літературо- знавство" излиза от 1957 година. То е тези връстник на „Литературна мисъл". За близо пет години списанието си е спечелило широка популярност, станало е необходимост за литературоведи, препо- даватели, студенти, за всички, които се ин- тересуват от въпросите на литературозна- нието. Списанието епривлякло голям брой сътрудници от всички краища на страната. Наред с литераторите от Киев в него пе- чатат и преподаватели от университетите и педагогическите институти в Лвов, Харков, Одеса, Херсон, Днепропетровск и др., учители, които работят в различни 130 градове и села на републиката, сътруд ници от чужбина. На страниците на списа нието срещаме имената на изтъкнати украински литературоведи, а наред с тях иимената на млади, начинаещи литератур ни критици и историци. Ще се спрем тук на една годишнина от списанието - четвъртата, излязла през 1960 година. Но тъй като ограничаването само с една годишнина не дава възможност да се направят някои изводи за характера на списанието и за общите насоки на неговото развитие, ще се позоваваме на места и на статии, поместени в други годишнини. В същото време по-подробното разглеж дане на една от годишнините дава възмож ност прегледът да бъде по-конкретен.

На 4 януари т. г. се състоя разширено заседание на Научния съвет на Института за литература при БАН, на което бе отчетена научната работа, извършена през 1961 година. В отчетния доклад, изнесен от директора на Инситута чл.-кор. Г. Цанев, бе обстойно разгледана както научно-организационната, така и научно-изследователската дейност на института, посочени бяха постиженията и слабостите на институтския колектив при изпълнение задачите по научния план. Сега след историческите решения на ХХІІ конгрес на КПСС и на Ноемврийския пленум на ЦК на БКП, изтъкна докладчикът, са създадени условия за пъл но преодоляване на догматизма и цитатничеството, за творчески разисквания по въпросите на литературната теория, история и критика на основата на маркси стко-ленинското учение. Творческите Дискусии и спорове, водени винаги в комунистически партиен дух, ще спомогнат за изясняването на множество проблеми, ще издигнат нашето литературознание на по-високо равнище, ще помогнат за съз Даване на високохудожествена социалистическо-реалистическа литература. Последователно г. Цанев на се спря отделните задачи от годишния план. През годината е продължила работата върху четиритомната история на българската литература. Първият том - Стара бъл гарска литература - обсъден още през 1960 година, евече окончателно редактиран и подготвен за печат. Той ще излезе до края на текущата година. Том втори - Възрожденска литература - трябваше да бъде обсъден до края на 1961 г. За съжаление един от членовете на авторския колектив не изпълни своевременно поетите задължения и за написването на тези глави трябваше да се търси друг автор. Томът ще бъде окончателно комплектуван до месец март и веднага ще започне обсъждането му - най-напред от авторския колектив, а през юни ще бъде поставен на широко обсъждане, за да бъде даден за печат до края на годината. Написани са и по-голямата част от главите на том трети, който също ще бъде обсъден до края на текущата година. Работи се и върху том четвърти. През годината значителна част от съ трудниците са работили върху отделни теми, свързани с развитието на българската литература в различните и периоди, върху връзките на нашата литература с Литературите на другите народи, върху отделни писатели и литературни явления както и върху по-общи или по-специални теоретични въпроси. Разработването на теми, засягащи развитието на литературата ни от нейното зараждане до днес, помага в една или друга степен да се изясни характерът на литературния процес, да се разкрият идейно-художествените богатства на отделните творци, да бъдат използу вани за създаване на нови пълноценни социалистическо-реалистически произве дения.