Алеко Константинов

Алеко Константинов принадлежи към поколението писатели от 90-те години, което се е обезсмъртило за поколенията. И то - и с критиката на обществената действителност, и със свежата поетичност на художе ствената форма. Произведенията на „най-веселия български писател са се раждали в кипежа на остри обществени борби. В тях се откроява образ на далечна вече действителност. Но те не са история. Защото авторът им, проникнал в гльбините на човешкото, е уловил характери и душевни движения, които носят типични човешки черти, безсмъртни , тайници" на мамоновската страст. Защото в тях се оглежда пленителната артистичност на писател с деликатно нежен, изящно благороден дух.