Моите спомени

Когато се преместихме да живеем в София, аз често ходех у Славейкови в старата къща на площада. Играехме с малката сестра на Пенчо, Пенка. Той беше вече болен. С мъка го слушах, как едва говореше. Когато почна да ходи с бастун, дохождаше често у дома. После аз се ожених. Той все така често ни посещаваше. Аз дълго време не знаех нищо за чувствата му към мене. Свекърва ми, която беше дошла от Сливен, един път ми каза: - Този човек идва много често. Изглежда, че много те обича. - Разбира се, че ме обича, нали ми е братовчед, - отговорих аз. Един ден ми донесе сбирката си „Момини сълзи" и ми каза, че била посветена на мене. Аз му благодарих.