Поезията на Атанас Далчев
-
Обхват на страниците:78-82Страници: 5ЕзикБългарскиБрой преглеждания:0ДОСТЪП: Free access
-
- Име: Иванка Бояджиева
- Инверсия: Бояджиева, Иванка
- E-mail: [email protected]
- Институция: Институт за Литература БАН
- Identifiers:
Още в първата си пиеса Камен Зидаров показа особеностите на своето драматично дарование - ярки образи, които носят атмосферата на времето, вълнуващи конфликти и национален колорит. Но в „Царска милост" стремителната драматична линия се пречупва от известна разтегнатост и повествователност, от известно нарушаване на драматичното единство. Новото и радостното, с което пиесата „За честта на пагона", се различава от „Царска милост“ е по-ясно изразената конфликтност, непрекъснато усилващото се драматично напрежение и същевременно поголямата и композиционна стройност. Цялата постройка на „За честта на пагона" е по-съвършена, което показва, че драматургическото майсторство на Камен Зи даров е укрепнало.
-
Ключови думиРезюме„Някои наши писатели биха могли да оставят име в литературата ни - ако пишеха по-малко. " Афористична мисъл, По-скоро кредо на поета, чиято продукция е наймалката в нашата съвременна литература, особено като се има предвид, че той никога не се е отказвал от поезията. За него тя е призвание и съдба, а не случайно занятие. Далчев е от ония фанатици на литературното творчество, за които, по сполучливия израз на Маршак, „лошият стих е лоша постъпка“. Самият той обаче твърди, че писането му било „мързеливо“, че никога не гонел мислите си, а ги чакал сами да си узреят в него и после просто ги записва. Човек би помислил, че Далчев е от същата лекокрила поетична порода като Фет, който (едва ли без известно лукавство) казва