Преобразена литература

Пантелей зарев е от онези литературни критици, които спират погледа си на всеки интересен съвременен литературен факт. Той пише за ценностите в новата ни литература с вещина, с дълбоко познаване и рядък дар да открива новото, интересното, това, което има бъдеще. От живата рецензия за някое току-що появило се любопитно литературно явление до портрета на вече оформилия се и изминал сложен творчески път автор - такъв е широкият диапазон на критика. Той умее да вижда и преценява точно, да улавя някои невидими подробности, да бъде деликатен и прям, да проявява широта и всеобхватност, да открива характерното, важното. Няма баналност в изложе нието, защото всеки автор носи своя оригинален творчески свят, в който критикът успява да се вживее със завидна лекота и непосредственост. Той не се втурва с необуздана есеистична" страст към богатството на изследвания от него материал, нито приготвя някаква предварителна „научна" схема и апаратура, изпъстрена механично с цитати, която да приложи по изкуствено набелязан план. У него има нещо възрожденско, откривателско, младост на духа и същевре менно прецизност, точност, завидно познаване на фактите. Марксическата му подго товка не се натрапва външно, защото тя е органично свързана с цялата му методология на критик. У него ще срещнем онова рядко съчетание на голяма широта и търпимост в погледа за съвременните литературни явления с войнствуваща комунистическа принципност. В резултат на това наистина рядко, но много необходимо за съвременния критик качество изследваните автори и литературни процеси добиват своето истинско място и значение. Голямата осведоменост не се манифестира, няма подчертана академичност.