Антоанета Анчева

Темата на това съобщение може да предизвика недоумение и изненада у някои литературоведи. Наи стина твърде далеч по своя предмет и задачи са литературознанието и анатомията като науки. Но ако вникнем по-дълбоко в тяхната същност, ще видим, че има и нещо, което ги сближава и сродява - това е техният интерес към емоционално-изразните средства при изграждането на човешкия образ и физиономия. Забележете как е озаглавил акад. Арнаудов важен раздел от студията си „Към психологията на поетическия опит", отпечатана през 1921 г. - Афекти, мимика и изразни движения; вживяване". Това заглавие в при близителна формулировка можете да срещнете и в пластичните анатомии на проф. Кр. Чоканов, проф. Г. Бамес, проф. Механик и др. c Не допускам нашият голям учен акад. Арнаудов специално да се е занимавал с проблемите на пластичната анатомия, макар и това да не е изключено. Поне той не сочи подобни източници в изследването си, което по-късно влиза в капиталния му труд „Психология на литературното творчество". По-скоро той познавал и използувал някои немски или френски общотеоретични трудове върху изкуството, в кои то се засягат въпросите на анатомично-пластичната и физиологичната изразност. Но най-важното все пак не е какви източници е използувал нашият учен-литературовед. По-важното в случая е, че той пръв у нас поставя в своето изследване един интердисциплинарен проблем, който обединява, свързва изобразител ното изкуство, художествената литература и сценичното актьорско майсторство върху основата на пластич ната анатомия, която се оказва в случая фундаментална наука за цял ред изкуства.