Георги Башиянов

Статията, която ни интересува, е озаглавена „Осветление на българската поезия" и е публикувана в майската книжка 3, с. 131-133 на пловдивското списание „Зора" (1885). Редактори и издатели на списанието са Ив. Вазов и К. Величков. Нейният автор, който и досега остава неизвестен, се е подписал с инициалите „Г. З-ч". Вниманието на изследователите към тази малка статия е привлечено от оригиналните и далеч изпреварващи нивото на 80-те години възгледи за литературното ни развитие. Въпреки че е оценена общо взето пра вилно, нейното историко-литературно значение и естетическият и смисъл остават незадоволително изучени както поради анонимността на автора, така и поради липсата на обстоен анализ на текста. В критиката на 80-те години статията „Осветление на българската поезия" е най-значителното явление, а в литературното ни развитие тя бележи повратен момент. От нея се зараждат нови посоки на развитие, освобождава се духовна енергия за бъдещи интензивни промени в литературата ни. С появата си тя сиг нализира, че настъпва смяна на един исторически изживян литературен период с друг, като дава не само началния тласък, но и прогнозира приблизително крайния етап на един динамичен процес. Ако я разгледаме в по-широк историко-литературен контекст, но не като хронологическа, а като културно-естетическа граница между възрожденската и следосвобожденската епоха, в нея ще открием принципно нов възглед за взаимоотношението художник -общество, принципно нови разбирания за мястото на литературата в духовния живот на обществото. Предмет на анализ в статията са същностни черти на българската поезия в нейното историческо развитие, както и съвременното и състояние, към което се предявяват нови изисквания в съответствие с променените исторически, социални и културни условия у нас след Освобождението. Развивайки своите идеи, авторът се ръководи от принципа на историко-социологическия детерминизъм, който поставя в тясна причинна зависимост социално-историческото и литературното развитие. Ясно постулиран в статията, този принцип предоставя нова гледна точка с богати възможности за конкретни анализи и оценки на литературата преди и след Освобождението. Анонимният автор се е опитал да улови духа на своето време, който е дух на промяната, и да приведе в съответствие C него духа на съвременната му българска поезия.

Повод за моите бележки са литературноисторическата новела „Сто години неизвестност на Йор дан Василев (сп. „Септември“, 1988, кн. 9, с. 122-160) и статията на Тончо Жечев „Възкресение" (в. Ли тературен фронт" от 3. ХІ. 1988, бр. 45, с. 2). Проблемът, който занимава и мен, и двамата известни лите ратуроведи, е авторството на манифестната статия „Осветление на българската поезия" (сп. „Зора", 1885, кн. 3, с. 131-133). Преди време аргументирах хипотезата, според която зад инициалите Г. 3-ч - така се е подписал авторът на анонимната статия в сп. „Зора" -най-вероятно се крие авторството на Ва зов, (сп. „Литературна мисъл", 1985, кн. 7, с. 69-88). В посочената работа Й. Василев излиза с алтернативна хипотеза за авторството на Гаврил Занетов - несправедливо пренебрегван досега от литературните историци. Новата хипотеза срещна възторжената подкрепа на Т. Жечев най-вече заради. усилията да се възкреси една незаслужено забравена личност. Споделям тия чувства на Т. Жечев и се присъединявам към тях.