Иван Бориславов

Краткото стихотворение на Елюар, включено в цикъла „Последната нощ“, е създадено през 1942 година - най-трудното време за френската Съпротива, когато поетът прави своя решителен избор и встъпва в редовете на нелегалната комунистическа партия. То е особено показателно за творческия му път. Ако се опитам да проследя този път, би трябвало непременно да изтъкна, че творецът не само успява да разгори у себе си, но и да пренесе през годините прометеевската мечта за огъня. Защото без озаренията на пламъка и любовта, без топлата длан на надеждата, без непрестанната съпротива срещу многоликите образи на смъртта и мрака поезията на Пол Елюар би била съвсем различна. Самият поет добре осъзнава всичко това. Капката наивност и поривът към слънцето му помагат да извърви кръговете на нощта, докато стигне до разтърсващата изповед на кратката си поема „Да кажеш всичко“, сътворена само година преди смъртта му през 1952 година. В тази поема, която придобива смисъл на творческа равносметка, се оглеждат целият му път, съмненията, тревогите и болките, стремежът му да обагри думите „революция“ и „мъдрост“, „правда“ и „щастие“.