Кажимеж Бартошински

Литературоведските изследвания на настоящия етап, както и останалите области на хуманитаристиката, напоследък често биват определяни като "постструктурализъм". Но самото литературно творчество, особено в американската критика, се назовава "постмодернизъм". И двете определения са негативистки: внушават скъсване с някакво минало, изоставяне на някакви действия и подсказват мисълта за празно културно пространство. Затова е разбираемо, че следва да се поставят въпроси за това, какво значи тази промяна в разсъжденията върху литературата. Бих искал да се замислим за детерминантите на явлението, което бих нарекъл "литературна система" или "свят на литературността". С тези понятия обхващам както всички норми, засягащи литературата, така и "същинската" литература, а освен това - и субектите, които изпълняват роли в този свят с отношенията помежду им. Много от въпросите, отнасящи се до "света на литературността", се концентрират около отношението на разнородните разсъждения върху литературата към науката или към самата същност на научността. Тук следователно става дума за проблеми като определяlfе отношението на литературните изследванИя към дадени канони на научността, към методологичните търсения, а също така и за отношенията между своеобразните принципи на литературнонаучните начинания и директивата на взаимовръзките между различните дисциплини. Друг проблем са начините за разграничаване на научните изказвания, на литературно-критичните и литературните sensu stricto от паралитературните, както и свързаният с него проблем за разделянето на ролтпе между писателя, критика и изследователя. Най-сетне- постоянно възню. ~;ащият проблем за "литературността" и нейното схващане. Години наред тези въпроси се повтарят под формата на нови полятийни дефиниции и разграничения, или като постулати за промяната в съществуващо~') състояние на нещата, или като се внушава отказ от разширяване на теоретичното съзнание.