Христо Богданов

Тук с изрази от типа когато още нямаше" - твърде широко разпространени космогоничните митове, се описва първоначалното състояние на стихиите, преди още да са се обособили една от друга. Апсу - „стихия, назована с нейното божест вено име", - е олицетворение на сладководния океан, а Тиамат - на соления океан. Муму, за която има съмнение, че е отделен персонаж, най-често се тълкува като епи тет на Тиамат и се превежда като „майка". Смесили своите води в едно цяло, двете прастихии пораждат небето и земята, но и боговете „в своята среда“, като тази двой ствена представа се отразява върху граматическата и логическата структура на це лия пасаж: Апсу и Тиамат се наричат родители на „всички тях", т. е. и на небето и земята, но в действителност поражданията започват с Лахму и Лахаму,