Лотос Бораджиева

Твърде малко, почти нищо не е писано за Св. Минков като автор и преводач на приказки. Очарован от онзи магьосник на словото, от първомайстора на приказките Ханс Кристиан Ан дерсен, още през 30-те години Св. Минков издава свои преводи на Андерсенови приказки в богато илюстрована поредица от 12 книжки. Както отбелязва Елена Фурнаджиева в своя библиографски справочник „Андерсенови произведения, преведени на български език" (21), у нас са издадени общо 113 тома с приказки на Андерсен и около 230 публикации на други негови творби в периодичния печат, само 6 от които не принадлежат на Св. Минков. „До края на живо та си той нанася непрекъснато промени в многократно преиздаваните му преводни творби и сравнява своите преводи с руския на А. и П. Хансен и с немския превод на Х. Денхарт" (вж. също Ел. Фурнаджиева, 21, с. 10). Приказното наследство на Андерсен в значителна степен моделира жанровите предпочи тания, творческия профил на големия наш писател. По думите на Симеон Султанов: „Ако съдим по иносказателните образи, маниера на писане и художествената атмосфера на тези творби, ще стигнем до мисълта, че до известна степен по-голямата част от тях са индуктирани" от не повторимите приказни видения на великия датски писател" (15, с. 262). Макар че е трудно да се определи кога Св. Минков започва сам да пише свои авторски приказки, считаме, че насоките на приказното му творчество все пак са съвсем очевидни: 1. преводач на Андерсенови приказки; 2. автор на свои, оригинално сътворени приказки; 3. обработка на някои от световноизвестните приказки на Шехеразада. Интересува ни по-специално третата насока. Но преди това съвсем накратко бих искала да припомня някои данни за Св. Минков като автор на оригинални приказки. Първата му книжка за деца „Захарното момиче" излиза през 1935 г., като една година по-рано същата приказка се появява в списание „Детска радост" (по данни от Втори том на „Речник на българската литера тура"). Съпругата на писателя Мария Томова отбелязва в спомените си, че тази приказка до известна степен е автобиографична. Написана е в чест на новородената им дъщеря, която също като „Захарното момиченце растеше като в приказките“. М. Томова потвърждава също, че Св. Минков едновременно е творил и превеждал приказки (17, с. 59).

За Ботев е написано много повече, отколкото е съчинил самият той. Ще добавя нещо, което досега не е споменавано - как звучат стиховете на Ботев на арабски. Стиховете му са преведени на арабски от сирийския поет Ахмад Сюлейман ал-Ахмад, роден на 1. І. 1926 г. в Латакия - Сирия. Той е лауреат на международната Ботевска награда за 1981 г., изтъкнат писател и общественик, критик и есеист, професор по съвременна арабска литература Дамаския университет. Защитил е докторат по литературна социология в Сорбоната и доктор ска дисертация в Съветския съюз. Ал-Ахмад е голям приятел на България, посветил и е много стихове, написал е книга за Георги Димитров, превел е редица български автори. B Как Ботевите стихове достигат до Сирия? И защо именно в Сирия? Човек трябва да познава историята на тази страна, голяма, колкото нашата, страдала от турския гнет четири века, патила и от френския колонизатор, принудена да се брани и днес от израелския агресор, за да даде точен и определен отговор на този въпрос. Първото издание с Ботеви стихотворения се появява в Дамаск през 1956 г. в поредицата „Култура за народа". То е направено от френския превод, отпечатан в София през 1954 г. Озагла вено е „Хайдутски песни". През 1967 г. излиза и второто издание със заглавие „Поеми за човека и свободата". В него са поместени същите стихове, както и в първото. И макар че е отбелязано, че са преведени от бъл гарския оригинал, те с нищо не се различават от предидущите преводи. Същото се отнася и за след ващите две издания, за които ще стане дума, и „Не може да умре", това е заглавието на стихосбирката, обединила творбите на Ботев и Вазов. В предговора Ал-Ахмад казва: „Двама псети, с които започва българската литература. Това издание се появява през 1977 година. Споменавам за него, защото то съдържа същите стихотворения, които са поместени и в предишните две. Maa NON 37 R ZAROK, PHO Вене След 7 години, през 1984 г., излиза следващото издание с Ботева поезия със същото съдър жание и обем. Разлика има само в увода. Заглавието му е „Христо Ботев идеолог и предводител на националноосвободителната революция".