• Име:
    Юрий Борев
  • Инверсия: Борев, Юрий
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 80-101

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Прекрасното, възвишеното, трагичното и комичното имат нещо общо - общото е, че всички те са естетически явления. И обратно, естетическо, взето изобщо - не съществува, то проличава винаги с определена своя проява като трагично, комично, прекрасно и т. н. В процеса на художественото усвояване на действителността от човека съществува винаги единство на общото (естетическото) и на особеното (прекрасното или трагичното, комичното и т. н.). Това съответствува на обективното естетическо богатство на действителността и на субективното богатство на духовния свят на обществения човек с най-разнообразната му практика. И колкото на по-висока степен от общественото развитие се е издигало човечеството, толкова по-силно се е разгръщало обективното многообрази е на проявите на естетическото и субективната човешка способност да улавя преходите, преливанията, тънката връзка между различните прояви. Този процес е сложен и противоречив, той не е праволинеен, а съществува с отстъпления и зигзаги, но от историческа гледна точка е важно да се подчертае тенденцията към разгръщане богатството на естетическото и към разширяване на неговото многообразие. Древните гърци са умеели с детска непосредност, с неповторима художествена сила и свежест да предадат чистата „ненакърнена“ от никакви колизии и лишена от най-малките петънца на трагичното красота (спом нете си Венера Милоска или Аполон). За античния художник трагичното ечисто трагично, за него в трагичния характер няма никакви нетраге дийни" примеси на комизъм.
    Ключови думи: Естетическо, богатство, реалистичен образ
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 127-130

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Целият свят е затвор и Дания е най-лошото от неговият подземия". Така Шекспир чрез своя герой Хамлет определя състоянието на света, състоянието на съвременността, същността на своята епоха. Но затворът и подземията могат да бъдат разрушени, да бъдат взривени. Може да се разруши дори затворът на затво рите - Бастилията. Не изведнъж, но все таки хората се научиха на такова революционно разрушение. Обаче подземието, в което сега епопаднало човечеството, ебезизходно. Няма вход! Няма изход! Няма живот, защото той е обезсмислен от смъртта, която всичко зачерква. Няма смърт, защото само живеещият може да умре. Няма път, защото нито един от тях не извежда от този омагьосан кръг Има Абсурд, има Нищо, има „съществувание" на света - безсмислено, безкрайно, празно. И сега хората не живеят, а само съществуват.
    Ключови думи: критика, екзистенциалистката, концепция, личността
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 39-57

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Терминът „стил“ е многозначен, многовалентен и като категория го използуват много науки. А. Н. Соколов отбелязва, че думата „стил" принадлежи към научните термини, които не са монопол само на една наука. „Този термин може да бъде използуван с пълно право най-малко от четири научни дисциплини: лингвистиката, литературознанието, изкуствознанието и естетиката. Естествено за всяка от тези науки понятието стил придобива отделно значение - в зави симост от предмета на науката. "1 Към научните дисциплини, опериращи с категорията стил, трябва да причислим и културологията, а също и такава област от изкуствознанието, каквато е музикознанието. В научния език и в битовата лексика през последното столетие съществува силна тенденция към по-широко тълкуване на категорията „стил“ и към извеж дане на нейното съдържание извън рамките на изкуството. Появяват се понятията „стил на облеклото“, „стил на модата“, „стил на поведението“, „стил на игра“, „стил на живот“, „стил на мислене“, „стил на изказване“, „стил на ръководство“, „стил на работа“. За да обобщи сякаш тази тенденция, съвременната наука разшири съдържанието на категорията „стил“ и я пренесе или по-точно я разпростря от естетиката върху културологията. Един от първите, който придаде културологически смисъл на тази естетическа категория, беше Освалд Шпенглер. Той схваща стила като общност от разнообразни прояви, присъщи на единния организъм на културата, качество, обхващащо съвкупността от нейните прояви като един огромен цялостен душевен израз, който дава възможност да се разкрие и различи дадена цялост от която и да било друга. Стилът за Шпенглер е основен конструктивен принцип в организацията на културата. А. Кребер дава още по-широко тълкуване на тази категория и въвежда понятието „стил на цивилизацията“, а М. Ландман, М. Шапиро, Р. Пирс, Л. Себа, К. Ф. Тейт въвеждат понятието „стил на епохата“. Днес стилът на изкуството се разглежда в контекста на стила на художествената култура и още по-широко - в контекста на стила на културата и във връзка с такива нейни визуални форми като „постъпки, религия, държава, изкуство, наука, езици
    Ключови думи: природата, стила
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 98-116

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Главните аспекти на съвременните взаимоотношения между критиката И близките и сфери на духовна дейност се разкриват, когато разглеждаме историята на тяхната поява. Литературнокритическата мисъл се заражда вътре в поетическия текст, който придобива рефлексия за самия себе си и започва да включва най-напред в поемите на Омир, а впоследствие в ранната лирика и трагедия оценъчни мисли за сюжета, детайлите, степента на правдоподобие и художествените достойнства на произведението. Заедно с вътрешнопоетическите размисли за художественото творчество и в известен смисъл като тяхна противоположност в старогръцката култура се появяват (предимно във философията) първите теоретико-естетически принципи, които обобщават опита на изкуството. С други думи, критиката се заражда благодарение на „насрещното“ движение на науката и изкуството. От IV в. започват да се появяват реторическите школи, които формират нормите на ораторското изкуство, толкова необходимо за всеки гражданин на полиса, за неговото демократическо развитие. Демокрацията изисква ораторско изкуство, а понякога и приучване към демагогия и реториката идва, за да отговори на тези социални потребности. Реториката се опира на предшествуващия Литературно-художествен опит и се заражда процес на откъсване на литературната критика от реториката като самостоятелен вид при наличието на слож ните й и променливи отношения с философията. Значението на реториката като пораждащо начало по отношение на литературната критика емного съществено, за да може да се разберат нейната природа, функции и метод. „Възвръщането“ към опита на реториката или по-точно включването на нейния мисловен материал в арсенала на методологията на съвременната литературна критика се базира върху историята на появата на тази духовна дейност. Съперничеството между поезията и философията относно влиянието им върху формирането на литературната критика се сменя впоследствие със съперничеството между естетиката и реториката.
    Ключови думи: критиката, взаимодействията, близки, духовни, области
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 115-129

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Произходът на изкуството е скрит от нас във времето. Този загадъчен процес е възникнал преди 40-50 хиляди години. Древният човек, живял труден и безпросветен живот, зает с борбата за своето съществуване, неочаквано започва да изрисува стените на пещерите, да оставя върху тях издълбани линии, да поставя каменни и глинени късове - протоскулптури, да изобразява в театрализирано действие процеса на лова. Как да разберем тези процеси и техните резултати? В какво се крие причи ната за възникването на изкуството? Методът и средствата за схващане на първобитната култура и за теоретическото осмисляне на проблема за произхода на изкуството са: 1) изучаването на археологическите данни и паметници на древноруската култура; 2) изучаването етнографията на народите, намиращи се в първобитния стадий на разви тие; 3) изучаването на атавистичните форми в съвременната култура (суеверията, остатъците от ритуално-магическите представи и т. н.); 4) осмислянето на данните от най-древната история на човечеството; 5) теоретическата екстраполация в миналото от известни ни по-късни феномени и форми на художествената култура и 6) скокът през пукнатината в информацията, теоретическото фантазиране, създаването на хипотези върху основата на известните факти и проверката на теоретическото предположение с нови факти. Изобразителното изкуство започва не от фигуративните изображения, а от онези, които ние днес можем да възприемаме като знаково-символични и които в историческата ситуация на древния човек са носели характера на удвоя ване на света. Такива са например символите на раните, отпечатъците на ръце те, които са изпълнявали ролята на знакове за овладяването на природните обекти от човека и на символи на способността на човека да въздействува целенасочено върху света в съответствие с обществените потребности. В епохата на горния палеолит (преди 40-50 хиляди години) от магическия ритуал, предхождащ лова, се ражда първото символично изображение - знакът за раната, който за първобитния човек наистина е носел характера на реална рана, предхождаща, изпреварваща, предугаждаща, проектираща и предопределяща раната, която ще бъде нанесена при лова. Този „знак е имал функционален смисъл: човекът се готви да нанесе удар на животното - обекта на лова.

    Ключови думи: проблемът, произхода, литературата, Изкуството
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 100-115

Статии

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Разбирането езавършващият етап на комуникацията, който започва с творческия акт, с авторското самоизразяване, със себезапечатването в опреде лен тип дейност, в изказване, в текст, които са насочени към предаване на мисли, чувства, информация от комуникатора на реципиента. При този процес има редица трудности. За тях поетът пише: Как себе си разкрил би тук? А теб разбрал ли би те друг? Ще разбере ли твойта страст? Лъжа е мисълта на глас. Чист извора си заключи - Сам пий от него - и мълчи1. (Превод: Григор Ленков) Според мнението на М. Бахтин разбирането е онтологически аспект на познанието, отразяващ вградеността на интерпретатора в света на природата и културата. Разбирането еедин от видовете „мисли в света" за разлика от видовете „мисли за света" (обяснението)2. М. М. Бахтин вижда в процеса на разбирането четири момента: 1) психофизиологическо възприемане на знака; 2) неговото опознаване; 3) разбиране на значението му в определен контекст; 4) активнодиалогично нарастване и схващане на смисъла. Диалогичността е особено съществена при разбирането на художествен текст, което винаги е построено по типа на диалогичното общуване. При това диалогичността е среща между две различни гледни точки в процеса на общуването, изпълнена с нарастване на смисъла по отношение на всяка от тях. Разбирането е вчувствуване в духовния свят на друг човек, съпреживяване на неговите чувства и мисли. Разбирането е процес на преживяване от интерпретатора на мислите, чувствата, намеренията на другия човек. Херменевтиката подчертава системния характер на разбирането.
    Ключови думи: Херменевтика, изкуство, Разбиране, интерпретация
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 117-132

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Пушкин нарича Ломоносов първия наш университет". Наистина Ломоносов насочва вниманието си и обхваща с дейността си всички науки. Сред тях е и естетиката. Впрочем по времето на Ломоносов тази философска наука за изкуството още няма собствено наименование. Съвременникът на Ломоносов, немският философ Баумгартен, чиито трудове според съвременните съветски изследователи са били познати на руския учен, едва по това време предлага да се даде наи менование на тази наука. Впрочем самото наименование е плод на теоретическо недоразумение: според Баумгартен логиката е наука за мисленето, паралелно с нея трябвало да съществува и наука за чувствуването и така от гръцката дума айтагора, чувствувам, била създадена думата естетика - наука за чувствата. Фактически пред метът на естетиката е много по-широк, отколкото определението й като наука за чувствата и е съвсем друг. Теоретическите изслед вания на Ломоносов са определили най-добре широтата на пред мета на тази наука и широтата на нейните граници. Тъй като термипът естетика едва се заражда и номиналното отделяне на естетиката в самостоятелна дисциплина едва-що започва, в трудовете на Ломоносов не срещаме този термин, нещо повече, естетическите въз гледи на Ломоносов не са консолидирани в определен труд или тру дове и като златни жилки са пръснати в трудовете му по риторика, лингвистика и дори по физика и химия.
    Ключови думи: естетическите, възгледи, Ломоносов
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 22-34

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Още в първото десетилетие на своето съществуване съветската естетика и кри тика започнаха обсъждането на основните художествени и философски въпроси на битието на човека, изработвайки нова концепция за личността. Конструктивистите проповядваха „крайна целеустременост на съзнанието", утвърждаваха рационалната личност, максимално съответствуваща на машинното, индустриалного общество. Лефовците издигаха идеята за рационалната социално-идеологизирана лич ност, за „стандартизирания активист, действително нужен на социалистическото строителство". Напостовско-раповската естетика издигаше идеята за социално-практичес кото разбиране на индивида: „личността може да интересува писателя само като „човешки материал, с който се разпорежда господстващата класа...". Като основен се разглежда въпросът за пригодността на човека към епохата Переваловците (Д. Горбов, А. Лежньов и други) водеха полемика с конструк тивистите, лефовците и раповците, издигайки идеята за многостранен ренесансов човек и подчертавайки самостоятелното значение на „личността като особена социална ценност В тази остра идеологическа борба растеше и се закаляваше младото съветско изкуство. През тези години с произведенията, които най-пълно отразяваха гене ралната тенденция на развитие, то утвърждаваше активната личност, изменяща и революционно преобразуваща света. Образът на този нов герой, както упрекваше съветската литература буржоаз ната критика, не е обемен, не е пластичен, не е многостранен. Чапаев на Д. Фурманов, Кожух на А. Серафимович - тези и други подобни фигури са само носители на со циални функции и функционери на историята. В основата на такива съждения лежи липсата на исторически подход към художествения процес. Може ли например, като се обърнем към друга епоха, да упрекнем Корней и Расин, че техните герои са естетически еднопланови, че в тях не е разкрита „диалектиката на душата", че не едаден психологически анализ и т. н. Тези упреци не биха били съобразени с художествено-историческото своеобразие на изкуството на класицизма и биха проектирали принципите на критическия реализъм върху един друг, по-ранен етап от художествения живот на човечеството.
    Ключови думи: Духовният, Опит, съветската, литература, изкуство
Subscribe to Юрий Борев