Жак Битев

В съвременната аржентинска прогресивна литература навлязоха редица талантли ви поети, прозаици и критици, които преди бяха в плен на формализма и модернизма. Тези писатели с голям творчески диапазон, като литературния критик и философ Анибал Понсе, белетристите Раул Лара и Алваро Юнке, поетите Хосе Портогало и Хосе Педрони и т. н., трябваше да изпитат до дъно лъжовните превъплъщения на идеалистичното мислене, за да прозрат впоследствие дълбоките истини на марксистколенинската идеология. Решаваща роля изигра тласъкът на протичащите събития, особено влиянието на великите идеи на Октомврийската социалистическа революция от 1917 г. и на испанската гражданска война от 1936—1939 г. Едва тогава те бяха облъхнати и импулсирани от такъв ярък певец на революцията като Владимир Маяковски, както и от бележитите поети на прогресивния свят като Пол Елюар, Пабло Неруда, Луи Арагон и др.

Това изкуство се развива все повече в редица страни, то навлезе и у нас по страниците на вестниците и списанията. Писателят и журналистът слезе непосредствено до живото слово, за да го приеме непосредствено и читателят със силата на идеите и художествените качества на интервютата. Това особено важи за хората, които боравят с живото слово, за да може да го възприеме по-бързо не само читателят, но и зрителят по телевизията, слушателят по радиото, за да се вдъхновяват от редица важни моменти от творческото развитие на хората на изкуството. Интервюто е особено силно, когато се прави не само със задаване на въпроси и отговорите следват след време, а когато интервюистът непосредствено беседва с интервюирания, двамата стоят лице срещу лице, за да протича техният непосредствен разговор, при който често се казват неподозирани неща, пълни с вярна и кондензирана мисъл. Искам да се спра на два значителни сборника в това отношение, в които блести голямото изкуство на интервюиста, особено когато това се отнася за значителни писателски личности, или личности от всяко друго изкуство. Книгите са за двама майстори в тази област: видния френски интервюист и литературен критик Бернар Пиво и не по-малко известния испански писател и есеист Камило Хосе Села, превеждан и у нас, лауреат на Нобелова награда за литература за 1989 г.

Стара истина е, че класическата литература е винаги свързана със съвременната литература, с онези неувяхващи истини за живота, с дълбоката душевност, която винаги вирее в неувяхващите стремежи на човека въм свобода и прогрес. Макар че някои закостенели мозъци - далтонисти, забравят тази вечна истина и оставят редица покости след себе си, най-великите и най-важните творци в българската литература и днес ни занимават с дълбоките си прозрения в своите произведения, те напират в дълбочината на чувствата ни и найсигурните пътища за прогрес - като Христо Ботев, Иван Вазов, Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Христо Смирненски, Никола Вапцаров и др. Това се чувствува и в световната литература, чиито творци завинаги сочат най-светлите помисли за човешкото достойнство и добруване, за истинския ход на културата и литературата, като незабрави мите Александър Пушкин, Виктор Юго, Хайнрих Хайне, Лев Толстой, Уилям Шекспир, Фьодор Достоевски, Федерико Гарсия Лорка и др. Там, къ дето класиката не е на почит, не се уважава от късогледи ценители, там и съвременната литература е в застой. И за да няма елементи на подценяване, на неразбиране, класическата литература се изу чава непрекъснато, разяснява се по-най-различни поводи, защото тя е неизчерпаем источник на вдъх новение, на знания и устреми за нов културен национален и световен градеж. Тази неизменна задача следват и някои реномирани чуждестранни издателства - като испанското изд. „Хукар" от Мадрид, чиито книги, ни занимават сега. Издателството например поддържа с достойнство поредицата „Поетите - представителна серия“, към която спада и солидният сборник „Възвръщане към „Гонгора", съставен като луксозно издание от изтъкнатия испански литературен критик и историк Анхел Париенте. Самото заглавие подсказва, че испанската читателска публика и интелигенцията се връщат винаги към живота и творчеството на великия испански поет Луис де Гонгора и Арготе, чието творчество и сега привлича с неговата неувяхваща поетична сила, с дълбоките си мисли, изречени с голям творчески полет още преди 4 века. И за да бъде прецизно оценена тази поезия, съставителят Анхел Париенте е събрал над 336 страници редица изследвания, критични материали и писма, не само от съвременни автори, но и от съвременници на Гонгора, като например Лопе де Вега - също така гениален поет и драматург, живял по същото време на испанска земя, като Педро Валенсиа, Хуан Пинеда и други, от латиноамериканските му ценители като мексиканеца Алфонсо Рейес, аржен162 тинеца Хорхе Луис Борхес, кубинеца Лесама Лима и други видни писатели от този район на света. Осо бено ярко са написани изследванията „Да пристъ пим към Гонгора" от видния белетрист и есеист Асорин, „Любовните сонети на Гонгора" от аме риканския испанист Робърт Джеймс, „Гонгора и усетът към света" от испанския литературен критик от младата генерация Андрес Рубайна и др. Неслучайно последният завършва своите разсъж дения с крилатата мисъл, че „да се пише поезия, това значи да се пресъздаде света". Друг особен факт в това отношение, което илю стрира величието на класиката, представлява жи вотът и творчеството на великия френски поет, белетрист, публицист и общественик Виктор Юго, чиято стогодишнина от неговата смърт неотдавна беше чествувана по всички краища на света. Защото този неувяхващ творец на живото френско слово остана като незаличим пример не само за всички френски писателски поколения, но и за тези от световната литература въобще. Даже патриархът на българската литература Иван Вазов се е учил от неговото трепетно и живително слово, от неговия колоритен лиризъм и историческа правда. Затова за Виктор Юго не спират да излизат найразнообразни изследвания за неговата творческа последователност, за неговата лирическа и обще ствена правда като неотдавна излязлата изящно издадена биография „Виктор Юго - геният без граници" от литературния критик и историк Филип ВанТитгем, от парижкото издателство „Ларус", чиято известност се носи по всички посоки на света от неговите многобройни изящно издавани речници и енциклопедии, както и други литературни и ези кови пособия.