Ирма Димитрова

И така Вутимски сам, в собственото си творчество, пряко дава основание на критиката да го обвини в доста грехове; достатъчни са дори цитираните два стиха. И всичко би било лесно и просто, ако срещу тях не стояха контрастиращите по смисъл: Не съм затворен кръг. - Стоя пред цялата безкрайност на света. - които неумолимо вече изискват по-диференциран подход и оценка, преодолели две опасности. Първата - с лека ръка поетът да бъде обявен за декадент, с което фактически бихме признали, че Вутимски е закъсняло копие на париж ката бохема, подражател, и то книжен, литературен на отдавна преодолени настроения и поетически щампи, т. е. поет без собствен поетичен свят. Другата - явяваща се като най-естествен контрапункт на първата, е да се изпадне в апологетика и да се надхвърли реалното място на поета в развоя на българската литература. А истината този път май не е, както обикновено, по средата, а малко встрани. И може би, ако се проследи пътят на поета, ще приближим поне малко до нея. ce Ранните му стихове (едва ли има български поет, при когото разделянето на лириката на „ранна“ и „зряла" да има толкова условен характер), създаде ни в периода 1936-1938 г., изцяло носят духа и патоса на времето. В Ули цата" можем да открием отгласи от поезията на Смирненски, в „Пролет" - от Фурнаджиев: повечето от тях, появили се на страниците на „Ученически подем“, „Звън“, „Светлоструй" и др. или изобщо невидели бял свят, са заре дени с бодро, жизнерадостно чувство, с изначална радост от живота. Същото се отнася с малки изключения и за стиховете в сборника „Праг". Нещо повече, много от ранните му поетически опити са близки до духа на пролетарската ни поезия, с мечтите за по-добро бъдеще (. Село"), с вярата в бедния народ („Моята страна"), с оптимистичната изповед в „Пробуждане" и найвече с призивните интонации в „Тия дни на нестихващи тръпки“, „Зов". Можем да открием дори естетически спор" с поезията на лилиите и лунните води и ясното съзнание за динамиката на епохата („Вчера и днес"), за романтиката на новото време. Т. е. естетическото му самосъзнание (доколкото е формирано) хармонира на революционния устрем. А има и стихове, в които ясно е прокарана границата между класите („Ресторант"), стихове, поели социал ния му протест; има и такива, в които пряко е афиширана органическата му връзка с проблемите на века

В една рецензия за пиесата „Сняг" четем: „И все пак в тази постройка, склонна повече към асоциации, отколкото към изображение, трябва да има някакви определени и ясни авторови заключения, които, ако не разрешават, поне да осветляват подхвърлените мисли. Темата за пропиления и безсмислен живот на тези хора, за жалкото им еснафско самочувствие е достатъчно сериозна, дълбока и задължаваща, за да се примири с шеговитото убеждение, че: на хората сърцето е по принцип, общо взето, и донякъде, добро! (...) А в случая сатирическата и критическата тема, затворила се в себе си, за почва да си отмъщава. Тя или звучи като дребнава и неаргументирана закачка, или се разпада в куп незначителни, дребни и на места евтини подробности, в самоуелна игра с думи. (...) Тук-таме прокраднала се, някаква мисъл моментално се прекъсва от нова произволна шега. И когато се запитаме за смисъла на цялото, получаваме отговора: И ако ни попитат: - А де има тук морал? Ще кажем: - Той е в питата изгризан кашкавал! (...) Еквилибристиката с дреболиите е поставила на изпитание и такъв отличен поет като Валери Петров (...) И незначителното си остава незначително, каквато и пъстра карнавална дреха да му обличат. А важното, сериозното, същественото, което може да даде дълбочина на нещата и смисъл на поетическата импресия, е така затрупано,"1 че от време на време се подава и предпазливо прави някоя скептична констатация. " Привеждам тези пасажи не от желание сега, от по-късна дата, да споря с авторката на рецензията. Това би било и излишно, и неправомерно. Още повече, че в обсега на това изследване не влизат драмите на Валери Петров. Цитатите - доста дълги по необходимост - имат друго предназначение. Мисля, че те обобщават, без да имат такива намерения, разбира се, подозренията" и възраженията на нашата критика към цялостното творчество на Валери Петров.