Константинос Димарас

Последното десетилетие от века на Просвещението съставлява важен момент в развитието на гръцката култура. В течение на тези няколко години проявите от всякакъв характер (пряко свързани с духовния живот или отбелязващи отражения върху него) представляват такава сгъстеност, та би могло да се каже, че те включват в себе си цялата история на бъдещия елинизъм. От година на година ние следим изсушаването на религиозния ху манизъм, застоя на реакционната доктрина, формирането на либералния дух и прогресивното освобождение на светската мисъл. Тези интелектуални движения са повлияни в голяма степен от развитието на международната политика и на културния живот на Запад. Силният тласък, който Екатерина Велика (Русия) даде на своята политика по отношение на „философията", обуславя важни промени в дейността на Цариградската православна църква. Наистина до 1791 г. цариградският патриарх се намираше под властта на две противоположни сили: от една страна, необходимостта да поддържа легални връзки с отоманската империя, от друга, желанието да не отслабва връзките на гръцката църква с руската империя, която принадлежи към същото вероизповедание и минава официално за покровител на раята. Патриаршията трябваше да въз приеме едно мекушаво поведение, колкото се може по-слабо съпротви телно с цел да не предизвиква недоволството на Русия, но и да държи сметка за изискванията на Високата порта.

Заглавието ни представя един красив последователен израз: някога казваха "нашия Изток". Все пак "Гръцкият изток" точно отразява онази част от Изтока, чийто основен културен инструмент (langue de culture) е гръцкият език. Впрочем бихме могли щi предпочетем "гръцкия Изток" като по-непринуден израз. Но преди да продължим, ще направим две уточнения, едното от които се изисква от заглавието, а другото - от темата ни. "Западна книга" е термин, най-малко двузначен: може да означава книга, написана на западен език, но и книга - независимо от езика И - отпечатана в западна типография. От тази последна, чисто техническа гледна точка, ръководещата ни покрай другото тук, западни книги са и всички прозиведения на старите или по-късните гръцки писатели, които по-рано или по-късно са били отпечатани в западни печатници. Ние се интересуваме, обаче, главно от материалното тяло на книгата, което представлява носителя на духа. Накрая, тъй като ще се движим в такава област, би било необходимо- от друга страна - усилие за определяне на тънкото разграничение между библиофила, колекционера - наричаха го книгосъбирач - и системния създател на една типична (по някакъв признак) библиотека. Това независимо от сложните преплитания при съчетанието на повече от един нюанс в един и същи човек. Ако обаче не прибягваме - при всеки случай и всяко изследване, които ни занимават, към внимателни разграничения, светът около нас ще остава винаги в аморфна и неопределена маса.