Нели Драганова

Когато изграждаме концепция за ритъма -като структурна основа на поетическия текст, ние вече предварително (т. е. вторично) сме направили важното функционално разграничение между 11 ъ р в и ч е н и в т о р и ч е н ритъм. Нещо повече. Дори ни е необходимо тенденциозно да йерархизираме връзката първичен- вторичен, за да си докажем, че в изкуството, за разлика от действителността, ритъмът е "явление от друг порядък" (Лотман), че в сравнение с универсалния субстанциален ритъм ритимът в изкуството е естетически предпоставен, че върху него ок;вва решаващо въздействие художествената специфика. "Спрямо действителността -отбелязва Никола Георгиев--( ... ) литературата застава в двойствено положение на отражателна пасивност и доnълваща ёктивност." 1 Именно в контекста на тази "допълваща активност" ритъмът изявява своя смиело-различителен характер, провокира традиционната употреба на езиковите елементи, като успява блестящо да съотнесе не-съотнесимото и също толкова блестящо да отчvжди до краен предел изоморфни части на произведението. · И така - н началото ни е необходимо известно методологическо отклонение, с което да фиксираме по-определено посоката на настоящото изследване. В науката универсалният принцип на ритъма се схваща като правилно редуване на повтаряемости във времето, а за същностен белег се изтъква движението на различните форми, динамичната процесуалност на явленията. Както твърди Б. Мейлах -"в еднообразието на ритъма е скрито безкрайното разнообразие на последователностите" • Нас обаче ни интересува не само и не толкова универсалният принцип на ритмообразуване, колкото неговите потенциални възможности - и то проявени и съобразени с естетическата функционалност на литературното произведение. Защото ритъмът в поетическата творба е не само иманентен елемент, но и феномен на художествеността; не само з ад ъ л ж ит ел н о, но и и з кл ю ч ит ел п о присъствие. В контекста на фазовия, процесуален характер на ритъма се оказва особено важна за поетическия текст продуктивната възможност да се създават опозиции (еднакво- различно; съотносимо-несъотносимо; изоморфно-неизоморфно).