Николай Дилевски

Измина едно столетие от излизане книгата на видния френски славист и общественик професор Луи Леже (1843-1923) - La Bulgarie" (Paris, 1885), върху страниците на която се появил първият превод на западноевропейски език (след руския от 1877 г.) на епохал ното произведение на българската възрожденска литература „Житие и страдания грешнаго Софрония" - Mémoires de léveque Sofroni 1. Със своя обществен аспект, отразил в своеобразно съчетание индивидуалното - Соф рониево, и общонародното - българско, и самобитните езикови изобразителни черти Жи тието" на Софроний може да бъде окачествено като една от най-оригиналните творби в ця лата българска литература от времето на Възраждането до днес. Без да бъде политически памфлет, автобиографията на Софроний съдържа в себе си бед всички елементи на произведение, ярко рисуващо безотрадната картина на живота и ствията на българския народ под двойното -национално и духовно - робство и угнетяване през втората половина на XVIII столетие. Въпреки отсъствието в нея на предвзети полити чески и обществени тенденции Софрониевата автобиография въздействува върху читателя съе своето безхитростно повествование, по-убедително от всеки публицистичен трактат. Силата и степента на емоционалното й и познавателно въздействие се крие в нейната безизкуст веност, в изобразяването на всевъзможни епизоди и ситуации из живота на Софроний и заобикалящата го действителност, написани от натура. Непреходната ценност на „Житието и заслугата на Софроний като негов създател се заключава в това, че той със своето перо на увлекателен разказвач - съвременник и очевидец на описваното -със средствата на все още неоформения литературен български език, съумял исторически и жизнено правдиво реалистично да нахвърли затрогващата картина на преживяното от него ведно с българското му паство. От него като мемоарист е било възвърнато към живот в неподправен вид отдавна отминалото, запазило своята актуалност и заостреност до наши дни. Особено впечатляващо са изобразени буреносните събития на бунта на непокорния султански васал Пазвантоглу, връхлетели земите на Софрониевата епархия в края на XVIII столетие. Характеризирайки в историко-литературен план Софрониевата автобиография, големият български литературовед и автор на статията „Автобиографията на Софроний Врачански" Боян Пенев заключава: „Житието на Софрония ни дава онова, което не може да ни даде една суха историческа монография... Това не е мъртъв документ. ... Посредством нея ше можем да се вживеем в историческата епоха, да добием впечатление от нея. Тук именно е най-голямото значение на Житието.

Въпреки протеклите десетилетия съдбата на Софрониевия сборник с текста на „Житие и страдания грешнаго Софрония" от стъкмяването му в Букурещ в 1805 г. постъпването в книгохранилището на московския професор историк и библиофил Михаил Петрович Погодин все още остава неизяснена докрай. Книгата е велик странник и пътищата на нейната одисея се откриват понякога твърде мъчно. Тази истина отнася и до ръкописния сборник на Софроний Врачански с неговото „Житие", странствуванията на който го довели до библиотечните полици в древнохранилището" на Погодин и накрая - в Ръкописния отдел на Императорската публична библиотека Петербург (днес Държавна публична библиотека „М. Е. Салтиков-Шчедрин"). B Поместеното в Софрониевия сборник от 1805 г. негово животоописание е получило известност за пръв път (въпреки намирането на сборника вече в Русия) в публикацията на Г. С. Раковски в белградския вестник „Дунавски Лебед" (октомври-декември 1861 г.). Според „Забележки" към началото на публикацията на „Житието" преписът му е бил „съобщен" на Раковски от известния руски славист и университетски професор в Казан и в Одеса Виктор Иванович Григорович (1815-1876), „найшел и приписал" го „в Рускыты архивы "5. За „той-зи драгоцен пямятник", щастливо попаднал в ръцете на Раковски, той веднага известил с писмо от Белград (от 1. VIII. 1861 г.) постоянния дописник на „Дунавски Лебед" в Цариград Йосиф Дайнелов. Преценил правилно обществено-литературната стойност на Софрониевия животопис, Раковски побързал да помести началото му в брой 55 (от 17. Х. 1861 г., с. 220) на издавания от него вестник „Дунавски Лебед". Тази дата става рожден ден на Софрониевата автобиография в българския печат и в аналите на българската литературна история.

Изследователите на Софрониевото „Житие" до последно време все още не бяха стигнали до окончателно утвърдено мнение относно възможни и предполагаеми източ ници, които биха могли в една или друга степен да подбудят Софроний към написване автобиографията си. на Доскоро мнозина изследователи на Софрониевото творчество смятаха, че „Житие то" било замислено и написано от него под въздействие на автобиографичното произведение на неговия съвременник сръбския книжовник Доситей Обрадович „Животь и приключенія Димитріа Обрадовича, нареченаго у калуђерству Доcivea" (1783). Допустимо е, че с него Софроний би могъл да се запознае още във Видин или по-късно (след 1803 г.) в Букурещ. Обаче тази версия остава днес неподкрепена от фактически или убедителни литературни свидетелства. За B пръв път в печата такова предположение било изказано от Васил Стоянов неговия очерк „Stojko Vladislavov - Sophronius" в пражкото списание „Lumir" в 1865 г., а след него - от известния български историк М. С. Дринов в статията „Няколко за- бравени списания на Софрония Врачанскаго" в 1884 г. Според Дринов Доситеевите съ чинения били доста разпространени във Влашко между тамошните сръбски търговци, а някои от тях може би попаднали в ръцете на Софроний още във Видин. „Възможно е, че автобиографията „Житие и страдания грешнаго Софрония..." е предизвикана от автобиографията на Доситея Обрадовича" - заключава Дринов.2 Подобна мисъл споделя в своята „Българска литература“ (1896) и един от първите историци на българската възрожденска книжнина Ал. Теодоров-Балан, за когото „Близостта на Сърбия ще да му (на Софроний - б. м., Н. Д.) е докарала в ръце някои от произведенията на връстника му, знаменития сръбски моралист и патриот Доситей Обрадович (1739-1811), и той се наумил да обдари с такава и своите съвременници". 3 С няколко думи за въздействието на Доситеевия „Животь и приключенія" върху Софроний загатва и руският славист и българовед М. Г. Попруженко в монографичния очерк „Софроний Врачанский" (1906), по чието мнение „Житие“ несомненно вызвано произведением известного сербского деятеля Д. Обрадовича"