Роже Драгонети

През първите години на заточение Данте започва да пише "Convivio" и "De vulgari eloquentia" 1, съвременни творби, плод на един и същи опит, едновременно метафизически и поетичен, по време на чието натрупване Данте задълбочава художествените си търсения • Тези две творби, незнайно защо, са останали недовършени. А може би такова е било и истинското им предназначение. Нека си признаем поне, че недовършеността придобива тук особена стойност точно поради това, че като фрагменти, съставени на базата на единен център, те остават открит хоризонта на даден въпрос, който приканва читателя да се включи в диалог с него. Съпоставянето на "De vulgari eloquentia" и "Convivio" ни показва, че отсега нататък за Данте - познавач, но не професионалист в областта на философията3 - поезията е вече в неразделна връзка с мисълта. Да се защити простонародция език, да се покаже, че той превишава по благородство латинския, такова е намерението на Данте в "De vulgari eloquentia". Но тази защита, както ще видим, по никакъв начин не прилича на патетична реч, базираща се на националното чувство, както понякога са считали\ а ни насочва към проблема за същността на езика. "De vulgari eloquentia" е медитация за принципите на народната поетика, чието царство се установява с "Convivio". В "Convivio" Данте като нов Орфей5 си поставя за задача да открие и предложи на италианците една духовна стряха, като ги обучи в тайнствата на култивиращата реч. Неговото обучение означава преди всичко поетическо творчество. Това се забравя твърде често. Това, което той привнася в езика, не е някаква философска система, а музика на разума, нечувана дотогава музика, предназначена да привлече волята на своя страна.