Томислав Дяков

Създавайки художествената литература с течение на вековете, човечеството винаги се връща към старите текстове, за да ги преосмисли и по нов начин, но пак чрез тях да отрази философията на битието. На тази основа словесният образ в голяма част от произведенията става сложна и динамична система, чиито пластове съдържат диалектическото единство на митологични, библейски и фолклорни елементи. Много литературни творби осъществяват традицията чрез отделни мотиви или чрез „стилизация“ на чуждата реч (по термина на М. Бахтин). В друга част авторите достигат още по-дълбоки структури на древните текстове, реализирайки връзката на равнището на жизнения и оттам — философски ритъм на битието. Постига го, например, Томас Ман в тетралогията си „Йосиф и неговите братя“. Ритъмът изгражда тук сякаш и цялостната композиция на творбата, и всички нейни градивни единици — образи и поетика (Йосиф-Осарсиф; Хапи-Усир Хапи; Хепре-Ра-Атум — прераждане-смърт-прераждане), свързвайки неделимо вечните екзистенциални проблеми със земното, жизнено начало. В българската литература също има творби, в които философското пресъздаване на битието чрез ритъма е ориентирано към древни текстове: митологически и фолклорни. Този процес започва още в периода на Възраждането със стихотворенията на Хр. Ботев, а по-късно П. П. Славейков, Ст. Михайловски и П. Яворов — чак до края на двадесети век, когато художественият синтез на мира материализация и в прозата. Не прави изключение и литературата ни за деца, която влиза в сложни идейни и формални взаимодействия с народното творчество. Следосвобожденският период е именно този, по време на който най-ярко, в изолиран вид, се проектира тяхната връзка, изразена главно като фолклорна основа на поезията за деца. Двете нива на фолклорната основа — елементите на фолклорния светоглед и елементите на фолклорната поетика, намират своя поетически синтез в ритъма на творбите за деца... И така връзката на поезията за деца с фолклора е на ниво „философска интерпретация, словесно-образно изграждане и ритмо-интонационно звучене“; синтезът на фолклорното и индивидуалното художествено мислене се осъществява в ритъма — философски, словесно-образен и интонационно-синтактичен. Единството на художествено-изразните средства, както и на основните мирогледни концепции в детската поезия, базирано върху народното творчество, е в тясна връзка с ритмичната му организация — „словна“ и „надсловна“. Причините ритъмът да бъде „организиращо“ ядро на фолклорното начало, да бъде формален белег на фолклорния светоглед и да обуславя структурирането на стилните и изразни средства, са в неговата дълбока същност, с него е свързано и самото възникване на поезията. Именно затова, преди да определим координатите на фолклорния ритъм като пресечна точка на фолклорния светоглед и фолклорната поетика в поезията за деца, е необходимо да отделим внимание на неговото естество и на връзката му с изкуството изобщо. За база на първобитната култура служи ритъмът — пише О. Фрейденберг. — Във вещния мит това е полярност на симетрия и обратна симетрия. Нашата материална култура е получила кръгли и четириъгълни структури на вещите по силата на този ритъм. Цялата композиционна симетрия на античната архитектура, скулптура и живопис тръгва оттук... И ако в материалните изкуства ритъмът е „композиционна“ симетрия, то в словесния мит вече е единствено средство за изразяване, имащо в повечето случаи сакрално значение: той е и „семантика“, и „конструкция“ (по термините на О. Фрейденберг). Впрочем именно в неговата контрапунктова структура се състои и силата му на въздействие. Бърз или бавен темп определят впоследствие нисък и висок тон, като високо съответства на бързо, ниско на бавно. В конвенцията на древните ритуали и обреди ниско се свързва със земя, ад, високо — с небе, божественост. „Високо“ и „ниско“ са образи космически, пространствени, но и временни. Както земя, „ниско“ съответства на хлад, смърт, преизподня, зима, така „високо“ — на топло, живот, небе. Съгласуването ниско — високо е „хармония“, която означава космос (и в смисъл на небе, и красота, и съгласуваност). Разбира се, такъв космос е тотемичен. Той е слънце и небесно-земна твърд, божество Хармония, хора (в митологичното разбиране), растения, животни, годишни времена.