Алистър Фаулър

Често се казва, че жанровете предоставят средства за класификация. Това е една почтена грешка, която възлиза към древните граматици. Дори такъв фин критик като Греъм Хок може да пише, че ,.абстрактно теорията на видовете не е нищо повече от една система за класификация. Тя получава съдържание и позитивна ценност чрез запълване на всяко от нейните чекмеджета с адекватно описание и съответствуваща теория" . Вероятните спътници на такъв възглед са смущения всеки път, когато една творба не е съответствуваща, раздразнение, когато чекмеджетата не могат да бъдат намерени, и униние, когато самите чекмеджета се разместват. За щастие от XVIII век насам постепенно се формират алтернативни възгледи за жанра. От средата на 1700-те критици-емпирици и изследователи като Блейр и Кеймс са били способни да видят, че жанровете нямат ясно разделящи ги граници и че членството в един по никакъв начин не изключва членството в други. Като осмива химерата за дефиниция, Кеймс забелязва, че "литературните произведения се преливат едно в друго, точно както цветовете: в техните силни тонове те са отлично различими, но допускат такова голямо разнообразие и приемат толкова много различни форми, че ние никога не можем да кажем къде свършва един тип и къде започва друг" • Някои стигат до заключението, че жанровата теория, доколкото е безполезна в класификацията, няма стойност. Но в действителност жанрът е много по-малко преграда в гълъбарник, отколкото гълъб, и жанровата теория има различни употреби, бидейки свързана с комуникацията и интерпретацията. Когато това се признава, склонността на жанровете да се променят би изглеждала по-малко разстройваща. Разбира се, не е необходимо да се отказваме от всякаква мисъл за класификация. Ако литературата е жанрово организирана. то жанровете вероятно имат някакво таксономична приложение. Но то се оказва, както ще видим, неочаквано ограничено. Главната ценност на жанровете не е класификационна.