Маргарет Франкел

Когато четем написаното през 1931 година есе от Бекет, посветено на Пруст, не можем да не забележим дълбокия отпечатък на творчеството на Пруст върху света на Бекет. Дълго време се говореше за силното влияние на Джойс върху творчеството на Бекет, но близостта му с Пруст изглежда много по-очевидна, макар и по-неуловима и прикрита - естествено трудно забележима в изчистения изказ на Бекетавия език, който не си служи с образите, метафорите и словесната натруфеност, така присъщи на езика на Пруст. Бекет е завладян по-скоро от схващанията на Пруст за литературата, от неговата концепция за време и пространство, за хората и за нещата, от неговия стремеж за разкриване на същностните измерения на една илюзорна и изплъзваща се действителност. Бихме си позволили да заявим дори, че Бекет се явява като едно продължение на творчеството на Пруст, че това е Пруст, живял тридесет години по-късно в един апокалиптичен свят, нямащ нищо общо с този от преди Първата световна война. Твърдеше се, че няма нищо абсурдно, нито ирационално в творчеството на Пруст. В известен смисъл това е вярно, ако сравняваме произведенията на Пруст с тези на Кафка или дори със самия Бекет, при който всяка страница е проникната и изпълнена с абсурдност. Но както вече при Достоевски човекът започва да разкрива своята неуправляема и неподатлива на оптимистичните закони на разума същност, по същия начин при Пруст абсурдното се оглежда предпазливо и избликва тук и там като струйки, които крият една тайнствена тъмнина, нещо като сянка, чието присъствие човек страхливо долавя от привидната самоувереност на хората и нещата. Естествено, първоначално бихме открили повече приемственост между разказвача от "Записки от подземието" на Достоевски, който възприема сам себе си като плъх или насекомо и "Грегор Самса" на Кафка, който реално се превръща в насекомо и от друга страна - безформените същества на Бекет, които са сведени до животинско състояние ("Ваза, канче, ето полюсите") • Въпреки всичко и у Пруст откриваме усещането за ирационалност, за безформеност, за абсурдност.