Ася Кулева

Ако разглеждаме в една равнина на изследване двете повести на В. Распутин „Прощаване с Матьора" (1976) и „Пожарът" (1985), откриваме комплексни смислови единства, обединени от диахронния поток на събитията, които се дешифрират вза имно. Самият автор признава, че „Пожарът" може да се разглежда като продълже ние на повестта за последните дни на Матьора, което разкрива съдбата на бившите жители на едно удавено" село и очертава жизнената орбита на така наречените „наводнени граждани" след двадесет години. Това сравнително изследване се лага не от външна близост или еднотипна събитийна основа, а от разкрития цяло стен комплекс от съответствия и несъответствия, който определя изофункционалността на двата текста. наМи „На Матьора вече не трябва да се връщаме - островът е потопен - споделя писателят. - Очевидно ще се наложи заедно с жителите на селото, които са скъпи, да се преселя в новото селище и да видя какво ще стане там с тях. " От решаващо значение е не това, че в едната повест се разказва за обречеността на острова Матьора, а в другата - за залятото село Егоровка, разположено също на Ангара, или това, че героите са други, а основната житейска ситуация - на онези, които пре живяват гибелта на родното огнище. Това, което остава недовършено и недоизказано в „Прощаване с Матьора", авторът решава да разкрие по-нататък в най-но вата повест „Пожарът". Какво губи и какво печели човек след раздялата с родното? Какво трябва да остави в миналото и какво да съхрани от родовата памет на дедите? Как да запази e своя вътрешен нравствен ориентир и да намери вярната посока на своето си място Това са глобалните въпроси, които се поставят в двете сравнявани творби. Това, което за Даря, Павел, Сима, Катерина и другите герои от „Прощаване с Матьора мъчително очакване, за Иван Петрович, Афоня Бронников, Хампото от най-новата повест е вече минало. Распутин не се спира обстойно върху миналия живот на свои те герои. В „Пожарът" той анализира предимно промените, настъпили в тяхното нравствено битие в новото селище, където те се опитват да изградят нов живот върху нова почва. Използувайки принципа на полистадиалното описание, авторът ес тествено и равномерно прелива нравствено-психологическите ядра в двете повести, като става динамична смяна на елементите, обхванати от категориите „ядро и пе риферия".