Свилен Каролев

Новаторските идейно-естетически търсения в поезията на Атанас Далчев са част от започналия - не само у нас - процес на възстановяване правата на обективното, „прозаичното“, „неестетичното“ дори в творчеството на Аполинер, Незвал, Маяковски, Пастернак в периода около Първата световна война. Тези търсения протичат успоредно с литературнокритическата им - несъмнено атакуваща, агресивна - защита в статиите и фрагментите на поета критик. Макар Далчеви фрагменти" - както обикновено наричаме лапидарните му размисли - да се появяват за първи път през 1943 г. в сп. „Изкуство и критика", те са своеобразно продължение, допълнение, доизграждане на твърдо отстоя ваната естетическа програма от статиите на младия Далчев. Близостта на идеите в статиите от 20-те и 30-те години и фрагментите предполага освен естетическа, праволинейност" и близост във времето. Още повече, че знаем със сигурност само кога излизат, но не и кога са писани голяма част от фрагментите на поета критик. Редът на излизането им не е сигурна гаранция за времето на създаването им, както свидетелствуват неговите близки. През 1929 г. например в „Литературни новини" Далчев публикува свои наблюдения върху римата, които, обработени, срещаме по-късно във фрагментите му. Естетико-критическите статии и „бележките“ - наблюдения над поетическия занаят", както скромно ги нарича сам Далчев, са рядък документ за творческите, естетическите, етическите, гражданските, съкровено българските устои в съзнанието на една от най-ерудираните и ярки личности в съвременната българска култура, в която горя непрестанно светлината на мисълта. Надявам се, няма да прозвучи като шаблонизиран парадокс, ако кажа, че тя не угасна и когато самия Далчев вече го нямаше. Защото в голямата си част Далчевите наблюдения са поглед „задния двор" на общоизвестното и „безусловно" изясненото. Под критичния B му мъдър взор изгрява скритата или невидяната по вина на рутината част от истината. Пламъчето на размисъла, на откритието - начало на нови открития - остава в съзнанието на читателя. Статиите и фрагментите на Далчев са свидетелство за собствения му, оформян с години усет към закономерностите и стойностите в литературата ни. Рязко изказаните веднъж спорни, направо неприемливи оценки другаде са смекчени, мисълта му открива богатството и на естетически отреченото.

В своята рецензия от началото на 1937 г. за стихосбирката „Пулс“ на Христо Радевски двадесет и осем годишният Никола Вапцаров, приветствувайки новата насока за пролетарската поезия, която открива в стиховете на поета, изразява възму щението си, че „Пулс" бе отминат по много подозрителен начин". Три години по-късно около първата и единствена излязла приживе книга на самия Никола Вапцаров „Моторни песни" се установи същото подозрително мълча чание. Мълчание, дълбоко ранило младия поет, който нощем, след смазващ труд за насъщния, пише с думи прости“ стихове, превърнали се в наша национална гордост и получили отдавна международно признание. • Михаил Сматракалев (Ангел Жаров) - Вапцаровият другар от времето на Македонския литературен кръжок, основан през есента на 1938 г. в духа на новия курс за борба със сектантството и привличане на широки демократични кръгове към комунистическата партийна политика, си спомня в разговор с Магдалена Шишкова: . Критиката след излизане на „Моторни песни мълчеше. От другите нас не ни болеше - ония гледаха да замълчат; ако не отричаха, гледаха да замълчат - такава беше линията на официалната критика. Но нашите дето не го видяха, не го усетиха, не го посрещнаха и показаха пред нашата публика - от това ни болеше. А трябва ше да и кажат на тази публика: „Ето - вие имате такъв поет. Имате такова оръжие - взимайте го!"А ОТНО Сматракалев смята, че премълчаването на стихосбирката не е поради „зависта или „небрежност", а просто от „немарливост“ - младите поети ще напишат нови кни ги, ще ги издадат и тогава ще им се обърне нужното внимание. И все пак, „Кольо - продължава мисълта си Сматракалев - беше действително много оскърбен, много огорчен от премълчаването на „Моторни песни". И При едно посещение сред членовете на литературния кръжок на Тодор Павлов най-видния и уважаван тогава авторитет в областта на философията, естетиката критиката сред лявата художествена интелигенция, Сматракалев му представя ав тора на „Моторни песни". Тодор Павлов обещава да пише за стихосбирката. „Десет години бай Тодор не написа нищо! - подчертава М. Сматракалев. —... След като признаха Вапцаров международно, тогава написа две статии... "Сматракалев напомня, че в онези години Т. Павлов високо цени творчеството на друг известен поет на левите литературни среди - Венко Марковски.