Боян Манчев

Настоящатастатия посветена на проблемаза изгражданетона смисъла повествователниятекст. Надеждатана автора е, че дина:мичнатаориентация по отношениена смисъла повествованието,изследванетому процеса на неговотоизграждане,би могла да добавиново измерениекъм семантичните наратологични теории, които се запазват почти непроменени от времето на разцвета на школата на Гремас до днес. Предложен.иятподход ще бъде илюстриран чрез анализа на романа "Идиот" на Достоевски, по-точно на централнаталиния на интригата него, свеждащасе до отношениятамежду княз Мишкин, Настася Филиповна Рогожин.

В тази статия ще става дума за полемиките българското литературознание от БО-те от 70-те години. Разбира се, самоцелното завръщане към тези събития безсмислено; несъмнено днес те изглежд;ат твърде далечни на самите участници тях. Предложеният поглед назад се основава на предположението, че именно по време на дискусиите преди четвърт век се открояват най-ясно характеристиките на новите насоки българското литературознание, по-специално на теоретическата наг.JIаса него.