Дина Манчева

"Анm-театър", "театър на абсурда", "авангарден театър"- това са само няколко от най-често срещаните наименования, които критика1:а дава на едно ново театрално явление, появило се във Франция в края на 40-те и началото на 50-те години и представено чрез пиесите на Бекет, Йонеско и Адамов. Общото в тези на пръв Поглед различни определения на новата драматургия е, че те насочват преди всичко към нейната новаторска структура, отричаща традиционните театрали~ принципи на причинно-следствени фабулни връзки, на социално и психологически мотивирано поведение на персонажите, на семантично свързано диалогично слово, спрЯмо които тя се схваща като авангарди<~;, анти-театрална, а дори и абсурдна. Наистина, макар и необединени в някаква обща естетическа школа със свой манифест и ясно формулирана програма, създателите на новия театър - Бекет, Йонеско и Адамов се стремят да изградят нов тип драматична стилистика, която да отразява по един по-адекватен начин проблемите на съвременния човек и ос<;>­ бено неговия трагизъм и самота. Според тях критерий за художественост на дадено литературно произведе~ ние представляват не толкова вложените в него идеи и ТQМИ, а начинът, по който те са разкрити. Ето защо въпросът за драматичната структура е в център~ на вниманието и на тримата драматурзи, а това, което особено ги обединява е пълното отрицание на традиционния театър. Известно е, че структурата на всеки драматичен текст засяга не само фабулата, но и визуалното И представяне и особено организацията на двата текстуални слоя - вербалния (диалогичното слово на героите и паравербалния ( сценичните индикации). Ще се спрем последователно на тези отделни драматични звена, за да разкрием характерните за абсурдисткия текст структурни принципи. ' И тримата съЗдатели на новия театър отхвърлят наративвостта в драмаТичния текст. Йонеско счита, че интригата придава епичен характер в пиесата и тя фактически губи своята жанрова специфика. В книгата си изповед "Бележки и контрабележки" писателят заявява, че би искал "да изчисти театралното действие от всичко специфично за него - интрига, исторически кадър, явни причини за драматичен конфликт, всички, свързани с него обяснения, цялата му логика".(1) Подобна позиция защитава и Адамов. Бекет също отстоява този нов начин на текстуално изграждане. Още през 1931 година в лекциите си по френска литература, които чете в Тринити Колидж, той се обявява категорично срещу традицИонното театрално действие, изградено от логично-следствени сцени с мотивирани постъпки на персонажите.

The paper examines the Bible intertextuality in the 1890s Francophone symbolist drama and in the 1900s Russian modernist theatre in order to identify their typologic resemblances and their original trends. The analysis focuses on two kinds of Christian plots (events of human evolution and moments of God"s message), on their specific approach and functioning in modern plays. The study reveals that similar biblical stories, their free interpretation and their close structural principles in contemporary works are characteric of both the Francophone and the Russian theatre. However, western European authors seek out the mystic truth in the sacred writings and strengthen their universal significance, while the Slavic symbolists consider them in connection with their own national problems and call into question the optimism of God"s word. The Russian modernists also introduce some new principles into their biblical plays (grotesque, irony, conventional stage), which bring them closer to the experimental avant-garde studies of the 20th century.