Емил Манов

Към критиката винаги съм се отнасял с уважение. Но ако кажа, че съм влюбен в нея, очевидно ще излъжа, тъй като е прекалено да се иска от някого да люби тоягата, която със завидно постоянство се размахва под носа му... Нейсе, шегата настрана. Нека да бъдем обективни и да кажем, че споровете около „проблема" дали литературната критика е равноправна с другите литературни жанрове ми се струва безпредметен. Според мен това зависи от самата критика, както зависи от белетристиката или поезията дали ще е равноправна с критиката. Една критическа статия може да се чете с радост и удоволствие, както и всяка друга литературна творба. За съжаление това не се случва много често и големият шум, който се вдига напоследък около правата на критиката, има известно основание: то се крие както в неправилното отношение на някои писатели към критиката, така и в липсата на вътрешна увереност у някои критици. Когато не се чувствуваш сигурен в себе си или в поезията си, почваш понякога да крещиш и да се биеш в гърдите, без да знаеш защо...

Не можем да си представим, нито да разберем съвременния свят, както и всяко по-голямо събитие в живота на народите от половин век насам без идеите, последиците и влиянието на Великата октомврийска социалистическа революция. Още по-малко можем да си представим бъдещето на човечеството без началото на онова развитие, което тя положи и което доказа своята безспорна жизненост в най-тежки изпитания. Голямата историческа промяна, превърнала се във всекидневен бит на стотици милиони хора и в жизнена цел за други стотици милиони, опроверга с еднаква сила и мрачните прогнози, прибързаното злорадство на апологетите на капитализма и вдъхна голямата надежда в сърцата на всички потиснати и експлоатирани в света.