Любомир Милчев

Статията на Любомир Милчев е своеобразно семиотично изследване. Преди всичко тя представлява интерес с някои нови насоки, които искат да развият у нас по-младите литературоведи. Те несъмнено са подготвени за този род работа и се стремят да кажат своя дума. Не е без значение, че някои от тях се насоч ват към автори, които изобщо са отпаднали от полезрението на нашата литературна мисъл и критика, Струва ми се, че за резултатите е още рано да се говори, трябва да се създадат условия тези търсения да се реализират и да видим какво ново и наистина плодотворно могат да ни дадат. Няма да е никак трудно отсега да се изтъкнат слабостите на този подход към литературата. Някога един поет казваше, че има критици, които не могат да различат захарта от нишадъра, защото са еднакво бели. Има опасност от полезрението да изпаднат качествените измерения на литературната творба. Но засега на добър път

Един вид начална искреност е да кажем, че в интимната заинтересованост и патос на нашето занимание влиза едно определяне на литературното произведение, държащо сметка за възможните отнасяния към него. Търсеното ограничаване пък не се предприема заради нетърпяща многообразие строгост, а като част от усилието литературното произведение да се освободи от неприсъщи нему и несъобразяващи се с особеността му модуси на възприемане и реагиране. Ще се считаме в някаква сте пен задоволени от постигнатото, ако самото определяне се разгръща като внушаващо предпазливост, т.е., ако определяме предотвратяващо, дори дотолкова, че да предот вратим едно готово и застинало определение, представящо се като резултат, втяни • Този тип определяне трябва да има и привлекателната особеност да съопределя интерпретативно поведение, правещо възможна неговата комплицираност, твърде скъпа за нас, част от нашия ангажимент. Но то има и друга особеност - че разчи та на спецификата на литературното произведение, която има амбицията да опре дели, за да вниква и в същността на културата, позволявайки си да предположи една начална аналогия, при която първата страна предоставя в удобно наблюдаем вид и поради коефициента на неаналогичност чертите на втората. (В новата си ориентация в схващането на културата според Библер науката се насочва към феномените на общуването по повод на произведения. В произведенията на културата се въз приема с особена несъмненост един за първи път творим свят, в неговата извечна, независима от нас, абсолютна самобитийност. Произведението е феномен на култу рата - сфера на произведенията. Библер говори за самонарастване и самообосноваване, а също и за едновременност, взаимодействие и уплътняване на всяка худо жествена монада. Дори привидното и отпадане от културния оборот води до продъл жаващо уплътняване на действащото ядро, което може да бъде и празнина, разрив. Пока В насоката, която сме избрали, нека добавим, водеща е и идеята на Мамардашвили, че в културата възникват необратими светове, които са пространственоподоб ни или полеви образувания. Бидейки поместени във вътрешността им, не е възмож но да се занимаваме с тях, ако те в логиката на нашето занимание ни изключват.) ри Така мястото" на литературното произведение ще бъде за нас и място на културните извършвания, като не забравяме, че уточняването му е също един вид извършване, имащо и този неочакван, ала закономерен ефект да установява, че място то е другаде, когато вече го е намерило