Людмила Малинова

В края на 30-те и началото на 40-те години една от най-актуалните теми в българската поезия е тази за Втората световна война. Прогресивните, честно мислещи поети без колебание заемат открита позиция против войната, стават изразители на заветните идеи на българския народ, негова нравствена съвест и духовни водачи. Още в първите месеци на войната Н. Фурнаджиев, Е. Багряна, Бленика, Хр. Радевски, а от младите -А. Геров, Б. Райнов и др.-написват едни от най-силните си антивоенни стихотворения. Поетичните изповеди на жените-поетеси не могат да се отделят от цялостната антивоенна струя в нашата поезия през този период. И все пак стиховете им излъчват нещо специфично, което ги обединява - това есилата на женското светоусещане, на женската природа. Да създава, да отглежда, да трепти за всеки кълн живот е заложено в самата природа на жената. И не само това - заложено е сякаш да бди над всичко, родено от творческия устрем на хората - защото самата тя е съзидателка. Ето защо войната й е органически чужда - животът и творчеството са несъвместими с нея, тъй като тя носи смърт и разруха. Именно затова темата за войната заема особено място в творчеството на жените-поетеси - тя е свързана с жизнено важни, с особено съкровени за жената ценности. Освен това, отделянето в случая на жените-поетеси е продиктувано и от друга подбуда - несправедливо е обръщано по-малко внимание на тяхната антивоенна лирика. А тя внася в темата за войната в българската поезия една особена атмосфера, специфична нюансировка на чув ствата, на вълненията им. Успоредно с изтъкнатите поетеси Е. Багряна, Бленика, М. Грубешлиева, М. Петканова в периода на Втората световна война творят и Весела Василева и Димана Данева. Родени през 1919 г., в началото на войната те са едва двадесетгодишни. По едно зловещо стечение на съдбата и двете умират твърде рано - първата на 24 години при злополука, втората на 27 години след мъчително боледуване. Макар и съвсем млади, поетичните им размисли свидетелствуват за ду ховната им зрелост, за умението им да пресъздадат атмосферата на епохата, да изразят вълне нията на своето поколение - родените между две войни". Някои от стиховете на Весела Василева за войната са едни от най-хубавите в цялата ни антивоенна лирика. Поради изключителна строгост и взискателност към своите творби тя не е публикувала стихотворенията си в годините на войната. Но независимо от това те са постичен документ за вълненията и тревогите на ней ното поколение, за нарастващото напрежение в тези години.

Известно е, че Евгения Марс е близка приятелка на Вазов през последните 16 години от не говия живот. Очарователна като жена, писателка, общественичка, за поета приятелството му с нея е живата вода" в тежки за него години. Когато той има достатично врагове и недоброжелатели на литературното поприще и стоически понася предизвикателства и обиди, когато кризисно изживява разочарованията от войните, тяхната духовна врізка му влива самочувствие, вяра, нови творчески сили. С годините чувствата му градират, нарастват привързаността и обичта му към тази жена, необходимостта да я вижда и беседва с нея. Своя поетичен букет Вазов и поднася с ци кала „Триндафилите“ от лирическата сбирка „Люлека ми замириса", но ритімът на тези чувства ясно пулсира и в писмата му до нея. Издадени в отделно издание през 1947 г., с предговор от Тодор Павлов, Вазовите писма до Евгения Марс са обект на многократни коментари,

The name of the poetess Karamfila Stefanova has been more and more frequently mentioned in the last two decades. In 1874 and 1875 she published mainly poems in the press. The hypothesis constructed in this paper claims that she was not actually a woman, but a man. A hint about such a mystification is the title of a poem signed with the name of Karamfila Stefanova. The hypothesis is supported also by the fact that no personal data for such poetess or established facts of her life have been discovered. Also, no fellow- townsman of her time knew anything about her, and she was not mentioned in the memoirs of Todor Ikonomov, Sava Dobroplodni, Krastyo Mirski, Dobre Ganchev, etc. Her name was only mentioned in an unpublished paper of Anton Frangya. The analysis of the literary patterns of Karamfila Stefanova and Anton Frangya (the common themes, their preferences for genres and motifs, especially satire, the language similarities, some other features of the texts), as well as some facts of Anton Frangya’s life prove that there are reasons for the hypothesis that they are the same person.