Драгомир Петров

Препрочитайки неотдавна романа „Антихрист" на Емилиян Станев, отново ми направиха впечатление онези места, където, описвайки през погледа на своя невръстен още герой атмосфе рата на Търновград от навечерието на османското завоевание, той се домогва до пресъздаване то на една духовност, която съдържа определени елементи на „стилновизъм", с други думи, на нещо, което предхожда петраркизма и без което петраркизмът не би бил възможен. Особено осезателно бе това усещане в страниците за идеалната любов, която малкият Еньо, „син на цар ския зограф", изпитва към също тъй невръстната щерка на цар Иван Александър, излъчващи едно златисто сияние, което събужда представата за Дантевото обожание към Беатриче. Не допускам, че Емилиян Станев, който неотдавна ни напусна, е познавал доклада на проф. Рикардо Пикио, обнародван в актовете на симпозиума „Петрарка и петраркизмът в славянските страни", където се казва: „Писателското изкуство на българските исихасти... се движеше в схеми, недалечни от онези, създадени на Запад чрез брака между платонизъм и цицерониан ство", дори защото по времето, когато е писан „Антихрист", този текст не е съществувал, а мо дата на исихазма още не се беше появила сред нашите историци на изкуството и литературата. Затова ще се опитам да обясня това, което тук ми прави така силно впечатление. То е, че Еми лиян Станев, човек с голям писателски дар и разностранни интереси, особено към всичко, кос то се отнася до историческата съдба на българина, но в никакъв случай системен ерудит; Еми лиян Станев, който положително не е имал съзнателно културоложко отношение към Италиан ското възраждане като класически модел за съотнасяне, но за сметка на това имаше безспорна и голяма интуиция, е почувствувал в стремежа си да възстанови едно културно-историческо съзнание за тъждественост, нуждата да запълни в него някакво празно поле, с това, което си поз волявам да нарека условно един български стилновизъм", или петраркизъм, на късния XIV в. Наистина той не стига никъде до неоплатоничното схващане за божествения произход на всяка земна красота (което би освободило неговия герой от средновековната дилема дух и плът) и това щеше да прозвучи фалшиво в един исторически роман за Българското средновеко вие, или предренесанс", ако искаме той да отговаря на научно постигнати истини. Но трябва да подчертаем, че стремейки се да извлече една философско-историческа формула за българския национален характер и историческа съдба, като се движи в дуалистичната схема за веществе ното творение на Сатанаил и небесното творение на бога, той се отдалечава от класическото православно разбиране за земната хубост като въплъщение на дявола с допускането, че тя може да бъде и божествена. А това вече е една догадка, която може и да не противоречи на историче ската правда.

Hавярно този „алгоритъм", този модул" на мирозданието, който митоло гията като сечи во на логическото мислене и познанието е изразила, има и редица други въплъщения, които частните науки в бъдеще биха могли да разкрият. Тук аз ще се задоволя да посоча само едно от тях, за да изключа вся ко съмнение, че съвпадението между изведената от нас митологична структура и системата на музикалните тонове може да бъде случайна. Става въпрос за Менделеевата таблица като периодичен закон на елементите, сиреч на единното вещество във вселената. Както е известно, осъществявайки хрумването си да подреди познатите на науката елементи по атомното им тегло, великият руски химик открил закон, който се състои в постепенното изменение на хи мическите свойства от такива на изразени метали към металоиди (неметали). Но това постепенно изменение на свойствата във въпросния диапазон от противостоящи характеристики стига до седмия елемент и периодично се повта - ря, при което се получават хоризонтални редове, където подредените един под друг елементи в отвесните „групи имат изумително сходни свойства, променящи се от изразени към по-малко изразени метали и от слабо до все по-изразени металоиди, докато се стигне до седмия елемент, сиреч до сед на мата отвесна група и се започне пак от начало. Работата е обаче там, че всеки хоризонтален ред, след седмия елемент, сиреч след най-изразения неметал, или идват някои осми (в IV, VI и VIII ред) с близки свойства еле менти, като например желязото, кобалта и никела в IV ред, които макар че са метали мястото им етук, а не в следващия V ред, започващ с медта; или се явява някой благороден газ, чието химическо свойство е пълната инертност и нереактивност. Развитието на познанията върху строежа на атома показва, че тази периодичност на свойствата отговаря на броя на електроните в орбита около атомното ядро, които от един за елементите в първа група (първата отвесна колонка на периодичната таблица) стигат до седем за еле ментите в седма група, и пак отначало за елементите от следващия хоризон лен ред, само че на ново ниво. Осем електрона в едно ниво имат само благородните, сиреч инертни, нереактивни газове, и това им качество неизбежно ни напомня стабилното, установено и непровокиращо никакви модулации зву чене на октавата като удвоена тоника. Колкото до желязото, което се явява осмо по ред след съответния седми металоид и преди първия метал от следващия ред, то не може да не ни напомни за нашия осми адит Вивасват Мартанда, с когото тепърва предстои подробно да се занимаем, но чието призвание, това вече казахме, е да бъде новият първи, новият Митра, новата то ника. Поразително, нали!

Eлинският бог Хефест също си служи с мрежа, при това измайсторена, сиреч изтъкана от него самия, за да хване на прелюбодейското ложе жена си Афродита с бог Арес, който, строго погледнато, му се пада брат. Преди това, за да отмъсти на майка си Хера, той я приковава към трона й. От друга страна, богът-ковач „дарява творбите си с магическа мощ, която му дава власт над онези, които ще си служат с тях"...Хефест се родее с индуистките и келтските богове връзвачи с тази разлика и с това предимство, че има властта не само да обездвижи живото, но и да одушеви неподвижното" (Dictionnaire des symboles. V. II. Paris, 1974, р. 15). Но преди да стане бог и да бъде приет на Олимп, Хефест на два пъти бива низвергнат от там. Първият път майка му Хера го изхвърля от приоблачната обител на боговете, защото се е родил с изкривени стъпала, сиреч куп, и то преди бракосъчетанието и със Зевс, а вторият път го низвертва самият Зевс, загдето завареният му син защитил майка си. С други думи, Хефест е незаконороден и поради това няма място на Олимп. Когато пада долу, той бива приет от Тетида, която за девет години го скрива на дъното на морето и тъкмо там той научава ковашкото изкуство. Изчезването в морето поначало е белег на инициационно пътуване" - продължава Маразов (Ibidem, р. 464) и добавя, че гръцкият материал потвърждава съществуването на богове-ковачи като особена група митични същества, белязани с ръста си на джуджета или с телесен недъг и образуващи особена каста, достъпът до която е свързан с посвещение (нека си спомним изпитанията, на които Вълчан подлага поп Мартин - б.а. Д. П), за да заключи, че, никак не е неочаквано в тази светлина да открием връзката на ковача с вълка, кучето или змея", сиреч, че в този инициационен смисъл тя е равна на военните общества". В контекста на нашия материал, без да оборваме казаното по-горе, нещата са по-прости и по-ясни: ковашките умения на Хефест, чиято функционалносемантична аналогия с Мартанда и поп Мартин са очевидни, неговият ковашки занаят е просто аспект на тайните жречески знания. Защото, от една страна, той праотец на първото смъртно земно поколение, откупил се от незавидната му e участ срещу задължението ведно с потомците си да стане, техен“, на боговете, като им принася жертви, сиреч като стане жрец; а, от друга, дарява потомците си с културна придобивка, по-точно с огъня. Не трябва да забравяме обаче и това, че Хефест - Мартанда - Мартин е очевидният „пълномощник" и хипостаза на първофункционалния Варуна в зоната на третата функция (№ 6), което значи и техен огледален образ, „квинта" спрямо тониката“, а дарбите му на ковач и майстор очевидно се родеят с тези на златоръкия" Тващар-Праджапати, в чието лице пък разпознахме превъплъщенията не само на Варуна (№ 2), но и на Дхатар (~Ваю) и Янус (№4), първичното яйце, твореца и зачинателя на всичко, включи телно и на собствената си майка. От тази гледна точка Хефест - Мартанда-Мартин (№ 8) очевидно покрива функциите и заема мястото на адита и локапала №6-Амша - Сома.