Петър Петров

Събирайки материали за книгата си "Кръжецът "Живо слово" в духовния живот на България- 1926-1943 г." (Университетското издателство я готви за печат със заглавие "Жреци на живото слово"!), се натъкнах н~ явление, непривично за нашата мемоаристика. Редица видни представители на духовността ни избягват да посочат личните си заслуги в увековечаване паметта на Димчо Дебелянов, т. е. да изтъкнат собственото си участие в дейността на основания през м. юни 1927 г. от кръжеца "Живо слово" фонд ,Димчо Дебелянов за пренасяне костите му в България". Константин Константинов посвети на най-нежния български лирик много страници, но никога и никъде не спомена, че самият той първи внася във фонда прихода от две свои сказки, състояли се още през есента на 1927 г.! ... Живях шестнадесет години под един покрив с Анна Каменова. Тя знаеше много добре моята слабост към поезията на Дебелянов. Първа видя композицията ми от стихове, писма и спомени за рецитала, посветен на 90-годишнината от рождението на поета1977 г. Наистина, в т. нар. "ЗJiатна книга" на копривщенския ни дом актрисите Невена Буюклиева и Зорка Иорданова са оставили по няколко реда, написани за спомен от деня на погребението на Дебеляновите останки в Копривщица - 23 август 1931 г. Проф. Иван Лазаров дни преди освещаването на неговата забележителна "Каменна жена" - 19 авг. 1934 г., също пише в "Златната книга" едно прекрасно, макар и кратко, есе! ... Самата А. Каменова обаче така и не разказа пред никого - дори на нас, нейните най-близки, за трудностите, с които създателите на фонд "Димчо Дебелянов" са успели да се справят благодарение на нейните безвъзмездни усилия като "жива" връзка между рецитаторите от "Живо слово" и копривщенската общественост. Едва след смъртта И (1982 г.) намерих няколко листчета с опити да подреди спомените си около дейността на фонда. Но и в тях личното местоимение "АЗ" бе заменено с "НИЕ". По абсолютно същия начин са написани и спомените на тогавашния председател на кръжеца - Невена Буюклиева. Нейни лични усилия няма, те са общи, т. е. на всички, обединени от благородната идея да пренесат костите на Дебелянов от Демир Хисар, а над вечния му дом да се издигне паметник, създаден от проф. Иван Лазаров.