Светла Петкова

Многообразието от проблеми, свързани с появата и действието на тежките епидемични болести, прави впечатление още при първата среща с огромната литерату ра върху тях. Внушително като обем и многостранно е написаното върху едно от найтежките бедствия в историята на човечеството - чумата. Явлението е изследвано от различни страни, но натежават обществено-историческият, демографско-стати стическият и медико-социалният подход към темата. Значително по-слабо е засег ната ролята на болестта-епидемия като социално-психологически или емоционалнопсихологически фактор в духовната сфера. Фолклорът като специфична човешка дейност, като тип художествена култура дава изключително богат и ценен материал за присъствието на смъртоносната болест в духовния свят на българина. Това присъствие е в буквалния смисъл мощно и ярко, като се има предвид, че народното въображение одухотворява болестта и я представя като свърхестествен персонаж - един от обитателите на фолклорния де моничен свят. Българският песенен фолклор предлага многообразие от сюжети, свързани представите на народа за чумата. Внимателното запознаване с материала разкрива, дори само на сюжетно-композиционно равнище, широко поле от идейни внушения, въплътени в жизнена образност. Значително и доминиращо, присъствието на чумата като обобщен образ на смъртоносна болест се налага сред всички болести с епидемичен характер. В нашите народни песни в сравнение с другите области на фол клорната култура най-силно изпъква надмощието на чумата - като средище на ком- H9 плекс от представи и като многозначен художествен образ. Сюжетиката на песенното народно творчество, посветено на чумата, показва преди всичко един твърде земен, осезаем в битовизирания си облик, но и недвусмис лено схващан като свръхестествен персонаж; действуващо лице в света на хората, чиято съдбовна за тях роля извиква едновременно ужас и страхопочитание. Вед нага трябва да се уточни, че това е почти неизменно женски образ, тъй като единич ните отклонения от женския род са изолирана регионална особеност в изследвания. материал. В народните ни песни чумата е жена, най-често „стара баба“, по-рядко невяста или девойка (мома). В някои варианти образът приема и етнически назва C ния - циганка, влахинка, кадъна, гъркиня. Чумата е митическо същество с характерен външен вид, атрибути и действия; с определени предпочитания и наклонности; появата и се свързва с цял комплекс от предписания и забрани. Срещата с този персонаж е фатална за човека. Песента не познава друг болестен демон с толкова ясно определен антропоморфен облик. Шарката (сипаницата) също се одухотворява, но в разпространения песенен сюжет, свързан с нея, персонификацията не е прокарана последователно.