Сергей Райчинов

В своята дългогодишна изследователска работа Б. Ст. Ангелов отделя специално вни мание на проблема за началото и развитието на руско-българските литературни връзки. Плод на този траен научен интерес е изляз лата наскоро книга „Из историята на рускобългарските литературни връзки" (С., 1980). Трудът е предшествуван от редица ценни сту дии, посветени на отделни периоди и страни на този важен процес в историята на литературите на руси и българи, а през 1972 г. излиза книга 1 от настоящото изследване - „Из историята на руско-българските литературни връзки". С., 1972, 163 с. Така появата на едно по-цялостно проучване е закономерен резултат от продължителната работа върху проблема, от една страна, а, от друга страна, обуславя неговото високо науч но ниво. По своята вътрешна структура книгата на Б. Ст. Ангелов може условно да се раздели на четири основни части: проникване на старобългарски съчинения в старата руска литература; критически преглед на изследвания, свързани с руско-българските литературни връзки; влияние на творби от старата руска литература върху старобългарски съчинения и накрая изследвания, посветени на заслугите на руската славистична наука към историята на старата българска литература. Измежду публикациите, намерили място в книгата на Б. Ст. Ангелов, особено впечатление със своята задълбоченост, многостранност и обем правят изследванията „Слово о полку Игореве“, „История славянобол гарская и руската славистична наука до Ос вобождението“ и „История славяноболгар1 Из историята на руското книжовно проникване у нас (XI-XIV в.). - Изв. Инст. за бълг. лит., кн. 3, 1955, с. 37-65; Из историята на руското културно влияние в България. - Изв. Инст. за бълг. лит., кн. 6, 1956, с. 291-325; К вопросу о начале русско-болгарских литературных связей, ТОДРЛ т. XIV, М. -Л., 1958, с. 132-138; Йосиф Флавий в южнославянских литературах, ТОДРЛ, т. ХІХ, М. - Л., 1963; Из историята на старата българска, руска и сръбска литература. Кн. 2. С., 1967, с. 274-276. 166 ская и славянската историография през XVIII в." (с. 79-132). Студията „Слово о полку Игореве" се явява нов етап в проучванията на автора за проникването на това бележито произведение на староруската литература в бъл гарския културен и литературен живот от Освобождението до наши дни. Събрал бо гат материал по проблема, Б. Ст. Ангелов изяснява няколко основни момента, свързани с усвояването на „Слово о полку Игореве" на българска почва: преводаческа дейност, влияние на Словото върху творчеството на български възрожденски писатели, оценка на творбата от наши културни деятели, „Слово о полку Игореве" и други старосла вянски творби.

Човекът на науката е като всички хора - обича и мрази, приема и отхвърля, завижда или се възхищава. И като всички други хора той възприема и смъртта - за близкия страда, приятеля помни... и забравя в делничните грижи. Но не като всички приема той загубата на колегата - колегата, на който може би е завиж дал, съперничил, непримиримо опонирал. Защото разбираш, че си загубил всъщност съратника си по борба, този, който е стимулирал твоето мислене, карал те е да подлаган отново и отново на преоценка собственото си становище. Загубил си една индивидуалност, която не може да се замени, индивидуалност, която не се измерва само в симпатии или антипатии. 11 Защото науката, макар и дело на индивида, е по същество колективно дело всеки голям учен е въплътия в себе си личностите на много поколения учени, пренасяйки тяхното дело през вековете. И все пак, когато науката се разделя със своите ветерани, скръбта е сякаш по-естествена и загубата по-поносима - отива си учителят, но словото му е посято и ще пребъде в поколенията - забравян наново преоткриван, оспорван или отново утвърждаван. Но когато си отива мла дият, неразгърнал още своите сили колега, този, който в своите търсения пробива път и за тебе - тогава чувството за несправедливост и нелепост задълго терзае съзнанието. Така се разделихме с Трифон Банков - един буден и неспокоен ум, систе матичен и същевременно непримирим към доказаните" истини. Пламенна и експанзивна натура, Тр. Банков в същото време с трезва аналитичност преосмисляше идеите и тезите си, неуморно търсеше и отсяваше, за да може с достойнство и чест да застане зад творчеството си. Като всеки истински изследовател той търсе ше онова свое рационално зърно в традицията, което ще я изведе на нов етап, ыс я предпази от закостеняване. Творческите планове на Тр. Банков носеха всеобхватен характер - с еднаква страст той изследваше старославянските ръкописи, събираше разпръснатото богатство на българските книжовници, възстановяваше наследството на видни наши учени. Но в една област той работеше с особена страстнад въпросите за теоретическото осмисляне на старобългарската култура. Пробле мът за историчността в средновековната ни литература, успешно защитен като кандидатска дисертация, бе онова основно стъпало, подготвило го да премине към изясняване на основните насоки в теоретическата проблематика на старобългар ската литература. Оригиналната интерпретация на фактите, смелнят подход към явленията, макар и будеш възражения (а и как иначе!), ясният език и стил бу деха мисълта, носеха свежест и движение С последно сбогом към нашия колега и сътрудник предлагаме една от пос ледните негови работи. Сергей Райчинов