Стоян Радев

През последното десетилетие понятието „българистика" получи трайно и ши роко разпространение както у нас, така и извън границите на родината ни. Водей ки своето начало от далечни времена, тя започна да се утвърждава като особен клон на знанието в най-тясна връзка с развитието на славянознанието през миналия век. Търсейки корените на славянската култура, много учени логически стигаха и осветляване на българистичната проблематика, без която не може да се открие ге незисът на редица явления от книжовния живот на славянските народи, особено през средновековието. до В най-ново време българистичните проучвания у нас и в чужбина придобиха особена интензивност, най-вече във връзка с 1300-годишнината от основаването на българската държава (681-1981). На този бележит юбилей бяха посветени мно жество научни прояви - научни сесии, конференции, симпозиуми, организирани у нас и в чужбина. Участието в тях на учени от много страни, специалисти по от делните клонове на обществените науки даде възможност да бъдат осветлени найразностранни проблеми на българознанието, често и в контекста на световното ху манитарно знание. Най-ярка проява в това отношение безспорно беше състоялият се през 1981 г. Първи международен конгрес по българистика. Посветен на 1300-годишнината на българската държава, този конгрес се превърна в голямо научно събитие с тра ен резонанс в целия свят. В него взеха участие близо 600 видни чуждестранни уче ни, както и почти всички български специалисти по отделните клонове на българознанието. Това даде възможност да бъдат осветлени множество въпроси, свързани с историческото и съвременно битие на българския народ. Издадените в двадесет тома конгресни материали свидетелствуват за ръста и всеобхватността на бълга ристиката в наше време. През 1986 г. се състоя Вторият международен българистичен конгрес. Той протече под знака на 1100-годишнината от завръщането на учениците на славянските първоапостоли Кирил и Методий - Наум, Горазд, Климент, Ангеларий и др. в България. Тук именно, на българска земя, се слага началото на тяхната плодотворна просветна и културна дейност, която се оказва решаваща за утвърждаване на славянската писменост в християнска България. Известно е, че те идват в българските земи след разгрома на Кирило-Методиевото дело във Великоморавия от немското духовенство, приети радушно от българския княз Борис 1, създал им условия за плодотворна дейност.