Любомир Стойков

Едно такова заглавие най-малкото би предизвикало недоумение: съоснователят на марксисткото учение, разглеждан като литературен критик? Не е ли пресилена една такава взаимовръзка? Не се ли преувеличават интересите на Енгелс към поети и писатели, драматурзи и критици, литературни процеси и явления, след като широко са известни системните му политически дела и проникновените занимания, довели до огромния принос в областта на филосо фията, политическата икономия и научния комунизъм, Изявите му обаче в полето на литературнохудожествената критика отдавна будят интерес в изсле дователските кръгове. С основание той е сочен за баща на марксистката литературна критика. В редица трудове повече или по-малко подробно и задълбочено се анализира литературнокритическата дейност на Фридрих Енгелс, отде ля и се подобаващо място и роля в социалитическата теория на литературата, марксистко-ленинската естетическа и изкуствоведческа традиция. B e Марксистко-ленинската научна система издигна на нова, по-висша степен теоретико-критическата мисъл като методология, като естетика. Ето защо наложително и обяснимо едно, макар и бегло обгръщане на някои основни моменти от литературнокритическата дейност на Енгелс. Това ще позволи да се види по-ясно предметът на неговата рецензентска и литературоведческа дейност, да се осмислят главните опорни точки на марксистката литературна критика, чието стратегическо призвание е да провежда партийното ръководство на литературните творци, като оценява фактите и явленията в сферата на литературата от гледна точка на високите класови и народни естетически идеали, въз основа на обществено-историческите предпоставки и икономико-културните условия.

Без новаторската естетическа мисия на Карл Маркс и Фридрих Енгелс не биха били възможни развиването и обосноваването на принципа на комунистическата партийност в литературата от Владимир Илич Ленин в неговата статия „Партийна организация и партийна литература“. Принципът на партийността не е бил открит изведнъж от създателите на учението за освобождение на пролетариата. Той е кристализирал постепенно, изяснявал се е и се е затвърждавал успоредно с борбата на Маркси Енгелс за чистота на Съюза на комунистите - първата партия от нов, марксистки тип, и неотлъчно е съпътствувал тяхната страстна защита на комунистическите прин ципи и опазването им от вулгаризиране, дребно-буржоазно опетняване и опортю нистическо засенчване. Нашият опит да се очертаят и изложат Енгелсовите възгледи за комунистическата партийност в литературата се предхожда от вникването в няколко важни обстоятелства, без посочването на които анализът може да се възприеме било с нежелани абсолютизации, било със субективистични пристрастия. Кои са тези обстоятелства? На първо място, трябва да се има предвид забележителното идейно и творческо единство между Маркс и Енгелс, което не допуска принципиални различия и теоре тично разминаване в основните им постановки и съждения - в това число и по въпро сите на литературата (оценки за различни творци, съждения за идейните и художе ствените качества на литературните произведения, за мирогледа, дарованието, убеждението, стилно-езиковата характеристика на поети, писатели и драматурзи и пр.). Фактът, че Енгелс отделя повече внимание в следенето на литературния процес и води по-продължително време литературно-критическа полемика (най-вече през 40-те години на ХІХ век) не е основание за същностно отделяне на неговите литературни възгледи от Марксовите схващания. Ето защо още тук е необходимо да се под чертаят органичната цялостност в отношението и принципната позиция на Маркс и Енгелс по въпросите на литературата и изкуството. Известно е, че след 1844 година Двамата съзнателно разпределят творческите си задачи, частите за написване на съвместните трудове, изданията за публични изяви - нещо, което логически произтича от законите на съвместната дейност, свързана със създаването и развитието на марксисткото учение, с ръководството на международното работническо движение.