Моника Скобронски

„На Въсток се е родила приказката, на Весток е пораснала и разцавнала, на Въсток живее до днес. Само в глави, распалени от горещото слънце, можеше изникна това хубаво растение; само в азиатската образованост може то да живее с същийт си живот. Приказката се е родила живее на Весток, като нещо потребно, без което животът не е плен... Най-прочют в Европа сбор ник на въсточните приказки е „Хиляда и една нощ..., но мусулманската книжнина е богата от такива сборници, ако и да не са всичките с такова достойнство. За един от тия сборници на турски език помислих да изложа на читателите. Този сборник е съставен на арабски език и се нарича „Приказки на четиридесет визири и на царицата." (Цитатът е предаден с осъвременен правопис.) Така започва уводът към една серия разкази, които излизащото в Цариград списание „Бъл гарски книжици" започва да помества през 1858 г. под общото заглавие „Турски приказки“. Под линия редакцията стобщава, че става дума за отпечатването на ръкопис от архива на преждевре менно починалата първа българска поетеса и фолклористка Елена Мутева (1825-1854), придо била известност в българската възрожденска книжнина като преводачка на драмата на Ф. Велтман „Райна, българска царкиня" (срв. сп. „Български книжици", 1858, кн. 9, с. 17-25; кн. 11, с. 101-105; кн. 14, с. 231-245). Посмъртно отпечатаният превод по всяка вероятност е бил изготвен в Одеса в края на 40-те или началото на 50-те години на миналия век, където семейство Мутеви се преселва да живее след Руско-турската война. Първоизточникът на този превод досега се е смятал за неизвестен - Н. Аретов предполага, че става дума за превод от руски, докато Цв. Унджиева е на мнение, че Мутева е преводач на рамкиращата история и на приказките, но част от което е автор на встеплението, цитирахме по-горе. 1366 B „Турските приказки" на Елена Мутева представляват част от ориенталския приказен цикъл, известен под общото наименование „Четиридесетте везири“, който, подобно на добре познатия България през Вазраждането цикъл за Синтип (наричан също „Седемте везири"), представя дис пута между царицата, която желае да накаже със смърт заварения си син, и везирите - в зави симост от цикъла, четиридесет или седем, — сте стремежа им да го защитят и спасят. Основната разлика между двата цикла се стстои в разликата в броя на вставните разкази, който от своя страна зависи от участвуващите в диспута везири; структурата на циклите от рамкираща исто рия и вставни разкази е еднаква в двата случая.