• Име:
    Светлана Семьонова-Гачева
  • Инверсия: Семьонова-Гачева, Светлана
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 88-107

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Наследството на Николай Фьодорович Фьодоров, автор на двутомната „Фи лософия на общото дело", засега не принадлежи към гръмките явления в родната ни култура. Обаче то таи онзи ефект на „забавеното действие“, който е присъщ на изпреварилите своето време идеи и творения. Доскоро неговото име можеше да се срещне най-често, когато ставаше дума за миналото на Всесъюзната държавна библиотека „В. И. Ленин“, която и до днес пази благодарен спомен за Фьодоров като за „необикновен библиотекар-енциклопедист, истински сподвижник на кни гата" 1. Но същевременно скромният библиотекар от Румянцевския музей е бил автор на оригинално философско учение, което буквално зашеметило най-значителните умове от неговото време. Така смелите, предугаждащи бъдещето мисли на Фьодоров Ф. М. Достоевски „е прочел като свои“, Л.Н.Толстой е чувствувал у себе си сили да ги защити", а В. С. Соловьов го е наричал „скъп учител и уте шител" Голямо внимание към проектите на „Философията на общото дело“ са проя вявали В. Я. Брюсов и А. М. Горки, който писал за Фьодоров като за „забележи телен своеобразен мислител“. За него не един път се споменава в кореспонденцията на Горки от края на 20-те години с О. Д. Форш и М. М. Пришвин. В наше време този съсредоточен интерес на много от значителните руски и съветски писатели към личността и идеите на Фьодоров се среща с все по-утвърждаващото се мнение за автора на „Философия на общото дело" като изтъкнат мислител от миналия век, родоначалник на идеите на руския космизъм, пряк предшественик на К. Е. Циолковски. Това мнение отчасти се прокарва в повестта „Загадъчният ста рец“ (Нева, 1974, № 5) на известния писател, популяризатор на науката Вл. Лвов, който ба запознава съветския читател с живота и мислите на Фьодоров. В тази творследство се изтъква настоятелната необходимост от щателно изучаване идейното на на този недооценен досега мислител. Учението за „общото дело" е своеобразно „утопично" отклонение в руската демократическа тиката" мисъл от миналия век. Естетиката на Фьодоров е плод на оп на това учение. Ако предварително не отчетем идейната цялост и особе ната невъзможно система на мислене на Фьодоров, изразяваща се в неговия „ненаучен" език, е да разберем отвътре съдържанието и смисъла на неговите естетинески теории.
    Ключови думи: творчеството, живота, Философско, естетическите, идеи, Фьодоров
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 84-103

Статии

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Всеки, който чете и обича Андрей Платонов, чувствува кой по-ясно, кой посмътно, че той пише винаги за едно и също. Спомняйки си за него, негови близки подчертават, че той е бил овладян от една идея, идеята на живота“, както сам той я нарича. „Моите идеали са еднообразни и постоянни. Аз няма да бъда литератор, ако излагам само своите неизменни идеи. Няма да ме четат. Трябва да опошлявам и варирам своите мисли, за да се получат приемливи произведения. Именно - да опошлявам! А ако бих давал в съчиненията действителната кръв на своя мозък, то не биха ги печатали. "2 В предлаганата работа се прави опит да се открият постоянните“ и „еднообразни" идеали на Платонов, прозиращи в многообразните „вариации" на художествените му произведения, за да покажат неговата „идея на живота". Ние вървим по път, обратен на този, по който е вървял самият автор: не от философските, идеали" към „опошляването“ им в художественото въплъщение, а от оставените от него текстове към „постоянните“ и „еднообразни“ идеи, които той за себе си е считал основни. Такъв анализ е необходим, за да може по-точно да се разбере идейно-философското съдържание на творчеството на Платонов. Предлаганият подход също има пряко отношение към важния теоретически проблем за съотношението на светогледа на автора и неговото художествено творчество, към проблема за философския „ключ" към произведението. Без да си поставяме като задача да проследим идейната еволюция в творчеството на Платонов, ние се стремим да открием някои постоянни съставни части на това творчество, неговия дълбок философски патос. Най-метафизическият съветски писател" - може да се чуе за Платонов. Какво означава „метафизически“, обикновено не обясняват. Но едно е ясно: той се вглежда в някакви по-дълбоки разрези на човешкото съществование. При това много настойчиво и даже някак маниакално.
    Ключови думи: усилия, бъдещето, Философията, Андрей, Платонов
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 83-102

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Често мислителят изпреварва своето време. Николай Фьодорович Фьодоров (1828–1903) представлява особено убедителен пример за предварително поставяне на научно-философските проблеми на бъдещето, проблеми не само на нашия XX век, но възможно и на още по-отдалечени от нас времена. Макар че приживе учението на легендарния библиотекар на Румянцевския музей се е разпространявало главно устно в сравнително тесен кръг, то успява да докосне съществено най-мощните таланти и най-силните умове на Русия от онова време: Л. Н. Толстой, Ф. М. Достоевски, В. С. Соловьов. Космическите идеи на Фьодоров още през 70-те години на миналия век поразяват въображението на младия К. Е. Циолковски. (Срещата станала в библиотеката, където в продължение на три години Фьодоров е ръководил самообразованието на бъдещия „баща на руската космонавтика“.) „Аз смятам Фьодоров за изключителен човек, а срещата си с него - за щастие, той ми замени университетските професори, с които аз не общувах“ - така предава думите на вече зрелия Циолковски неговият биограф К. Алтайски. След издаването на „Философия на общото дело“ в два тома (Верни, 1906 г. и Москва, 1913 г.) Циолковски вече се запознава цялостно с учението на наставника на своята младост, „изумителния философ“. (Последното определение принадлежи на самия Циолковски. Така той нарича Фьодоров в своите спомени, написани преди самата му смърт.) От Фьодоров и Циолковски започва линията на т.нар. „руски космизъм“, „на космическата философия“, на активно-еволюционната мисъл на XX век, представена от имената на такива изтъкнати учени и мислители като В. И. Вернадски и А. Л. Чижевски. Веднъж М. Горки, говорейки за Фьодоров като „забележителен мислител“, веднага добавя: „но малко известен, защото е бил своеобразен“. Нашето време успя най-после, разкривайки всички слаби, утопично-консервативни страни от мисълта на Фьодоров, да оцени в положителен смисъл смелостта и оригиналността на неговите най-ценни идеи, своеобразието на неговия „неуко“-народен начин на мислене и стил на изложение. И заедно с това все по-разширяващо се критическо изследване на наследството на Фьодоров, започнало с публикуването на произведенията му, „малоизвестността“ на този изтъкнат руски мислител, може да се каже, изчезва пред очите ни. При това се установи, че много от най-съкровените идеи на Фьодоров намират отклик в творчеството на редица съветски писатели, от Горки, В. Брюсов, В. Маяковски, поетите от „Кузница“, Н. Заболоцки до такива големи прозаици от философски тип като А. Платонов и М. Пришвин.

    Ключови думи: Николай Фьодорович Фьодоров, Константин Циолковски, руски космизъм, космическа философия, активно-еволюционна мисъл, Философия на общото дело, научно-философски проблеми, Румянцевски музей, Владимир Вернадски, Александър Чижевски, Максим Горки, Андрей Платонов, литературно влияние, утопизъм, интелектуално наследство
Subscribe to Светлана Семьонова-Гачева