Войчех Скалмовски

Както всяка формулировка, стремяща се към стегнатост, и заглавието на тази статия 1 изисква доуточняване. Под "деконструктивизъм" тук се разбира литературнокритическото направление, наричано също "постструктурализъм", "съвременна теория на литературата" или просто теория, а тема на статията е опитът да се покаже, че явлението има характер на идеология и че това личи и от езика на деконструктивистите. Основоположници на направлението от края на 70-те години са членовете на т. нар. Йелска школа (Харолд Блум, Джефри Хартман, Пол дьо Ман, Дж. Хилис Милър; а по-късно: Питър Брукс, Шошана Фелман, Барбара Джонсън), а през последното десетилетие се разпространи в американските университети и бе приет на някои места в Европа. Представителят на това направление в Кембридж, Стефан Хеат, определя по следния начин позицията на неговия предмет в своя първи доклад през 1989 г.: "В известна степен деконструктивизмът стана синоним на съвременната литературна теория главно поради (своя) академичен успех, преди всичко в САЩ. Този успех в голяма степен се дължи на факта, че концентрирането на вниманието върху текстуалността даде на изследването на литературата и на хората, занимаващи се с това, нов, собствен предмет, (а именно) специфична и мощна (powerful) перцепциЯ и практика: специфична поради акцента върху текстуалността, поради чисто езиковото прочитане, мощна поради начина, по който (този метод) подчинява на себе си не само литературата, но и всички видове дискурси: произведения на философията, социологията, историята ... (всичко това) подлежи на неговата интерпретация (reading); деко~стр~ктивизмът се явява като (не-) теория на теорията ( (non-) theory of theoпes )"-.