Виктор Шкловски

Функциите на езика в човешката дейност са различни. Първо, езикът е средство за връзка между хората, средство за общуване - комуникация; второ, езикът е форма на мислене, орган за образуване на мисълта, както твърди В. Хумболт. За тази, втората роля на езика писа А. Потебня: „Езикът е необходимо условие на мисълта на индивида, дори когато той се намира в пълно уединение, защото понятието се образува единствено чрез думата, а без понятие не може да съще ствува истинско мислене. " В човешкото като понятието. съзнание думата заменя предмета, изразява По такъв начин думата, един вид, измества предмета, застава между същността на предмета и нашето съзнание. От тази гледна точка науката е рожба на думата, тя е едно от явленията на човешкото съзнание, изразено чрез езикова система. И. П. Павлов се занимаваше специално с въпроса за отношението на втората сигнална - словесната - система към първата система, с помощта на която организмът влиза във връзка с околния свят единствено чрез онези впечатления, които той получава от всяко отделно дразнене. На 4 декември 1935 година, по време на една от „средите", Павлов каза: „Трябва да се изтъкне още и следното за необикновената сложност на втората сигнална система, словесната система. Тя е донесла на човека необикновена полза. И е нещо като господар над първата сигнална система. Благодарение на отвлечеността - това особено качество на думата, което достигна голяма генерализация - ние затворихме нашето отношение към действителността в общите форми на времето, на пространството, на причинността. И ги използуваме пряко, като готови за ориентировка в окръжаващия свят, често без да се вглеждаме във фактите, на които почива тази обща форма, общото понятие. Тъкмо поради това качество на думите, обобщаващи фактите от действителността, ние бързо се съобразяваме с изискванията на действителността и пряко използуваме тези общи форми в жи вота. 2 Но нормалният човек използува втората сигнална система така, че тя постоянно и правилно се съчетава с първата сигнална система. Механизмът на словесното мислене проверява себе си чрез външните сигнали. Ако изключим външните впечатления и потопим съзнанието в състояние на сън, взаимоотношението с първата система се прекъсва. Онова, което бе наречено на Запад „поток на съзнанието" и се печаташе без препинателни знаци, представлява втората система, несъчетана с първата, нещо като фиксация на невротично състояние.