Цвета Трифонова

Създаването и развитието на българската журналистика и публицистика 40-70-те г. на миналия век са неразривно свързани със задачите и целите на нациоси налновъзродителното движение. Историческите повели на тази епоха поставят пред печата отговорни идеологически, политически и организаторски задачи - формира не на единно национално съзнание, развитие на новобългарската просвета и култура, борба за независима църква, противопоставяне на асимилаторските домогва ния, разобличаване на политическото и икономическото потисничество. Въпреки това няма вестник или списание от този период, които да не са отворили страниците за събитията по света. Още в своето зараждане периодичният печат се превръща във врата на поробена България към останалия свят, през която до национална духовност достигат примери и иден, внушаващи исторически оптимизъм и на дежди за свободно бъдеще. Същевременно това е единственият дипломатически представител", чрез който забравеният български народ издига глас за диалог с пра вителства и народи от всички континенти. Ta Всички възрожденски вестници притежават външнополитически рубрики, в конта се публикуват разнообразни материали за национаалноосвободителните борби на ругите народи, за дипломатическите и военните стълкновения в Европа и света. Ис креното съпричастие и подкрепата на българската възрожденска преса за справедли вата борба на народите против робството и тиранията епублицистичен израз ка традиционния демократизъм и интернационалната чувствителност на нашия народ. Но интересът към международната политика почти винаги е тясно свързан с български те национални интереси, със съзнанието, че политическите или въоръжените кон фликти на световната арена неизменно рекошират и върху българската историческа съдба.

През юли 1984 г. във Военноморския музей във Варна постъпи ценен архивен експонат, дарение на Йосиф Живков Рангелов - съкурсант и приятел на Никола Вапцаров в Морското училище през 1926-1932 г. Той предостави на музея една ученическа тетрадка, в която е препи сал 15 ранни лирически творби на Н. Вапцаров и една притча на Николай Райнов със заглавие „Мъдрият Ухама“. Тетрадката е предназначена специално за курсантите от ММУ, което личи и от надписите и клишетата върху горната корица: „Помни войната“; „Морска учебна части; „Мор ско машинно училище": „Записки по немски език“; „Бъдещето на България лежи на морето и Дунава"; Варна, 1928 г. " В средата на корицата е карето с ръкописен текст: „На ученика Рангелов Йосиф Живков от 111 курс; френски език". Тетрадката е с резедави корици и съдържа 17 листа с размери 17/20,5 см. Четиринадесет листа са изписани ръкописно със синьо мастило, а три са празни (6, 7, 8). Първите три листа Рангелов е използувал за речник на френски думи, а от л. 4 нататък е преписал 15-те стихотворения и притчата на Райнов. На последната страница - 17 6- със син и червен молив са записани датите „11. І. 1929-11. 1. 1930 г.", различни технически термини и най-отдолу - подпис на Рангелов.

Инициаторите на програмата „Банско - кни жовен център" си задават въпроса може ли селището, дало на България три от ключовите фигури на нейната история и култура - Паисий Хилендарски, Неофит Рилски и Никола Вапцаров - олицетворяващи при това нейния световен авторитет, да не бъде книжовен център. Отговорът на този въпрос до голяма степен бе побран в двете паралелни инициативи, които отрано оживиха духовната атмосфера на Банско, готвещо се да чествува 80-годишнината от рождението на Н. Вапцаров и 200-годишнината от рождението на Неофит Рилски.