Елена Томова

Историческата съдба на старобългарската ръкописна книга се изяснява с всяко ново проучване на книгохранилищата и ръкописните сбирки в много страни. Български паметници от средновековната епоха се съхра няват в славянските страни, Румъния, Гър- ция, Франция, Италия, в манастирите на Атонския полуостров и Синай. Най-голяма част от старобългарското ръкописно наслед ство съдържат архивните фондове и библиотеките на Съветския съюз. Ново дело на съветската археография еопи сът на славяно-руските ръкописи от XVXVI в., намиращи се в библиотеката на Московския държавен университет „М. В. Ломоносов". В него са обхванати постъпленията през периода 1964-1978 г. Изданието на Н. Кобяк и И. Поздеева в същност продължава описа на Е. Конюхова на редките книги и на ръкописите от XIII—XVIII в., издирени и съхра нявани в същата библиотека до 1963 г. Някол ко години по-късно учените от Московския университет активно се включват в общосъюзните археографски експедиции. От 1971 г. под ръководството на катедрата по изворознание към Историческия факултет група от филолози, изкуствоведи, историци и библиотечни работници провежда 28 архео- графски проучвания в 19 района на страната и открива повече от 2000 паметника, от които 102 ръкописа от XV-XVII в. Най-старата библиотека в Москва съхранява и ръкописи от частни колекции като тази на известния Московски лекар и събирач на ценни книги В. Величко. Изданието е предназначено за специалистите в областта на староруската история и литература, за палеографи, археографи и историци на изкуството. Книгата представлява особен научен интерес за славистите и изследвачите на староруската култура. С професионална вещина са описани 54 ръкописа от XV-XVI в., получени в библиотеката през последните години. Характерът на археографската експедиционна дейност е наложил оформянето на три основни колекции: Ветковско-Стародубската, Верешчагинската и Молдавско-Украинската. Описът на съветските учени съдържа пред говор, опис на ръкописите, 4 приложения и указатели. Въвеждащата част отразява ме тода на работа при описанието на паметни- ците, характеризира в общи линии сбирките и изтъква най-ценните ръкописи, разяснява структурните особености на книгата. За описа на ръкописите - подчертават авто- рите - ние избрахме методиката, която осигурява, доколкото е възможно в рамките на един опис, максимално пълно разкриване на съдържанието на книгите и особеностите на външното оформление на всеки ръкопис, "1 Съставителите са се придържали към прин ципните положения, изложени в „Инструкция за описване на славяно-руските ръкописи от XI-XIV в. за Сводния каталог на ръкописите, съхранявани в СССР" (М., 1974). За разлика от авторите на инструкцията Н. Ко- бяк и И. Поздеева включват в своя опис значително по-малко ръкописи, неизвестни в научната литература. В Сводния каталог, издаден от АН СССР, ще бъдат описани стотици паметници, значителен брой от които са били обект на всестранни проучвания. От друга страна, докато Сводният каталог е предназначен за специализирани изследователски среди, разглежданият опис се предлага на по-широк кръг читатели. В тази връзка описът на археографите от Московския университет не само въвежда в научен оборот нови паметници, но и дава възможно най-пълна представа за тяхното съдържание. Това налага представянето на Ръкописите по листове, като се отбелязва съдържанието на всички влизащи в книгата сборници, включително и сборниците с постоянен състав. По отношение на пролозите съставителите са възприели отбелязването на паметта на светците по дните на месеца. Сравнително подробно се описват ръкописите с литургическо съдържание. Посочват се всички руски и славянски празници, влизащи в състава на месецословите. В предлагания опис Н. Кобяк и И. Поздеева не си поставят задачата да сравняват текстовете и да опре делят редакциите на творбите, съставящи сборниците. Авторите посочват редакциите на типа книги и само в случай, когато те са известни вече в научната литература (в публи кациите на Л. П. Жуковска, О. П. Лихачова, Н. Ю. Бубнов, Д. С. Ищенко, В. Р. Федер, Г. С. Баранкова, А. А. Момина и др.).

Важно място в работата на забележителния Форум на славянската научна мисъл зае секцията „Литературознание", представена тематично в шест подсекции и около 200 доклада, обхващащи развитието и взаимоотношенията на славянските литератури от Средновековието до нашето съвремие. Съществени страни в славянския литературен процес бяха разкрити на пленарното заседание при откриването на конгреса. Основни проблеми в областта на руско-българските културни и литературни взаимоотношения в началния етап на тях ното развитие постави Д. С. Лихачов (СССР) - „Особенности христианства на Руси", - като подчерта ролята на старобългарската литература в създаването и развоя на староруската книжнина.

Настоящото съобщение има характера на предварително регистриране на започнатото археографско и литературоведско проучване на новооткрит кирилски ръкопис, съхраняван в един от най-богатите архивни фондове на Полската народна република. Става дума за непознат досега в медиевистиката изключително ценен препис на хронограф, съдържащ т. нар. в славистиката „приписка“ на Презвитер Григорий — старобългарски книжовник от обкръжението на цар Симеон (893-927), представител на Преславското книжовно средище. Хронографът има сигнатура BOZ cim. 83 от сбирката на Библиотеката на Ординацията на Замойски, намираща се в Народната библиотека във Варшава. Кратко описание на ръкописа е представено от съветския учен Я. Н. Щапов в описа, посветен на славянските кирилски ръкописни книги в хранилищата на полската страна. Вероятно поради наличието на палейни текстове в паметника археографът го определя като Тълковна палея от края на XV — началото на XVI в., а датировката е установена в зависимост от водните знаци: бича глава с кръст и змия (Брике, № 15736 от 1498 г.), тиара с кръст (Брике, № 4901-4902 от 1513-1520 г.), три хълма с кръст (Брике, № 11808, 11811 от 1490-1501 г.). Ръкописът съдържа 810 листа, 32,5 х 20,5 см; текстът е в две колони по 30 реда, пагинацията е извършена от съвременен археограф; без начало и край; кожена подвързия с орнаменти; полууставно със средна големина писмо, западноруска редакция; инициални букви и киноварни заглавия. На с. 810 четем приписка от дарителя на ръкописа: „Гн спси помяни блж(а)на(г)о и скверъна(г)о алексѣя“. Тя принадлежи на йеромонах Алексей (XVI в.), който „вечно и непорушно“ предал хронографа в съборната църква „Света София“ в град Полоцк. „Приписката“ на Григорий Презвитер е на с. 666 — след Книга Рут и пред разказа за Троянската война. Я. Н. Щапов предполага, че съобщението за старобългарския книжовник е преписано от протографа на ръкописа. При изучаването на състава и съдържанието на ръкописа (по време на научните ми командировки в Полша през 1981 и 1985 г.) стигнах до извода, че BOZ cim. 83 е третият открит засега хронограф, сходен с известните вече в литературната история сборници: Архивен хронограф от втората половина на XV в. (съхранява се в Централния държавен архив за древни актове — ЦГАДА, в Москва, ф. 181, № 3, 279/685) и Вилненски хронограф от XVII в. (запазен в Библиотеката на Литовската АН във Вилнюс, № 19/109).