Даниела Цанева

Убедена съм, че за прозорливото навлизане историята на която и да е литература и за правилното разчитане на нейните процеси обемът на написаното не е гаранция за успех. Както многословието не е белег на осведоменост. Ако тази рецензия по повод най-новата, този път научна, а не белетристична книга на Боян Биолчев трябваше да носи наслов, без колеба ние бих поставила „Пътят на литературата към човека". Защото мярка при подобни литературноисторически изследвания трябва да бъде не услужливото примигване пред второстепенното и всяческото величаене на не дотам ценното, а желанието за правдиво (независимо от дозата неминуем субективизъм) „възстановява не" на отминала вече епоха. В това е и първата сполука на Биолчев, която бързам да подчертая, B „Пътят на едно Възраждане". В цитирания труд авторът успява да изпълни своята задача: реконструиран е полският двор цов, културен и литературен живот от „откри ването на европейската култура" за среднове ковната славянска държава в началото на XV век при управлението на Владислав Ягело до настъпването на просветителския XVII век с неговите нови изисквания към човека и тво реца.

Закономерна и очаквана е появата на спо менатия сборник, подготвен от Института по славянознание и балканистика при АН на СССР. От десетилетия тази утвърдена научна институция разширява и задълбочава своите изследвания по проблемите на историята на европейските социалистически култури и литератури, като съвместно с издателство „Наука периодически публикува сборници, посветени на историята и съвременното раз витие на славянските държави. В „Славян ските литератури..." са намерили място последните проучвания на голям колектив от специалисти, чиито усилия са насочени главно към изработването на общи критерии при под хода към отделните литератури. Основната цел на сборника е уточняването на характерните белези и процеси, в зависи мост от които са се формирали съвременните славянски литератури. В този смисъл е използувана релацията стари - нови литерату ри и епроследено историческото им развитие от средновековието до XVIII-XIX век. На ред с това създателите са се заели да прибавят своя опит и да спомогнат за написването на обща история на славянските литератури - необходимост, отдавна изтъквана от редица съветски и европейски слависти. Подобна идея не епродиктувана единствено и изклю чително от любопитство към миналото на сла вянските народи, а най-вече се налага от осъз натата потребност, че чрез по-пълното раз биране на миналото ние си изясняваме съвре менността; по-дълбокото вникване в смисъла на отминалото ни разкрива смисъла на бъде щето; гледайки назад, ние крачим напред" - бе казал А. И. Херцен. „Славянските литератури в процеса на съз даване и развитие" представлява нова крачка и в друго отношение - по начина на разглеж дане и тълкуване на историко-литературния материал, съобразен със задачата на изданието - да се положат основите на една обща история на славянските литератури, и поконкретно - да се спомогне за изясняването на принципите, върху които трябва да се облегне подобно всеобхватно дело. Колекти вът от известни учени слависти, сред които са А. А. Илюшин, Е. П. Наумов, Г. В. Ше лудко, Н. И. Толстой и други, предлага и начина, по който да бъде организирано изследването на отделните литератури и на от делните брънки в литературния процес на всяка от разглеждани те славянски държави. Подходът се базира на диалектическото един ство и взаимовръзка между славянските на роди и техните литературни традиции, без да се проти вопоставя специфичното на общото и без да се откъсва единицата от международ ния литературен процес. Тези начала пред ставят в нова светлина замисъла и пътищата за практическа реализация на този назрял за разрешаване от съвременната славистика проблем, а именно - за създаване на цялост но и задълбочено изследване на историята на славянските литератури.