Лутгер Удолф

Докато Траянов преработва усърдно младежките си стихотворения, от около средата на 20-те години у него назрява планът за последната му голяма творба, "Пантеона", върху която той работи до началото на 30-те години1. На 14-ти юни 1926 г. Траянов споделя с Владимир Русалиев, че в ума му се реят образи на поети от световната литература, а на 4-ти юли казва на Бенароя, че в новата си творба иска да събере "поуките от цялата съкровищница на човечеството", и допълва: "Работата трябва да изглежда така: моят център, осветен от прожектори отляво и отдясно" • Следователно той е искал да отрази себе си и своето мислене в собствената си интерпретация на поетите от световната литература. Траянов публикува две стихотворения за поети още през 1922: за Верлен и Дебелянов • На 28 април 1924 литературната задруга "Хиперион" отбелязва 1 00-годиrшшната от смъртта на Байрон с възпоминателно тържество, на което е прочетено и стихотворението на Траянов за Байрон • От 7 юли 1927 датира стихотворението "Към поета", четири дни по-късно е създадено друго стихотворение със заглавие "Франсоа Вийон", на 29 август последва стихотворението "Посвещение". Едва сега планът за "Пантеона" изглежда готов.