Младен Влашки

Изкуството на т. нар. „култовски период“ (30-те–50-те години за съветското общество, а у нас, както е известно, след 1949 г.) напоследък е обект на повишен интерес в обществените и изкуствоведските среди. Това внимание не е неестествено, тъй като сега, в края на века, сме свидетели на разпада на едно много своеобразно по структурата на своите норми общество, явяващо се в очите на последното поколение съвсем несъстоятелно. Като част от цялото това обществено настроение, същата оценка съответно се прилага и към изкуствата, които най-сетне след толкова дълго „табу“ могат да бъдат критикувани на воля, и то не без основание. В настоящия момент за тази „свръхмода“ се говори доста много и дори започва да ми се струва неприлично и аз да се възмутя ведно с хоровите скандирания срещу гигантоманията, култовщината и антихудожествеността на въплъщенията на теорията за „социалистическия реализъм“. Не е необходимо да се преповтарят ясни всекиму неща и да се подменя многостранното изследване на проблема с конюнктурно вестникарско заклеймяване. Никой никога няма да отрече тоталитарната природа на „най-прогресивния метод“. Съвсем логично (за сегашната ситуация) битува убеждението, че се касае за антиизкуство — доколкото понятията „изкуство“ и „творчество“ априорно са свързани с представата за свобода на личността и творческата воля в духа на „модерните“ времена. Естествено е едно културно общество да се отвращава от насилието в каквато и да е форма, да не говорим за изкуство, отхвърлило иманентните си естетически проблеми с единствената цел да омагьоса идеологически обществото на всички възможни равнища. Но засега ще оставя разсъжденията от този порядък на критиката, нуждаеща се от лесен антитоталитарен актив, с чието обществено ангажирано перо не мога да се меря. Също така целта на този текст не е да прави исторически и фактологически анализ на 50-те години у нас. Стремежът е да се видят основанията за съществуване на този тип „творческо мислене“ и неговата нееднозначна социализация и функционалност в различни отрязъци от време и място.